Александра Бракен все по-стабилно се изгражда като любим и разнообразен автор. Този път ме впечатли с мрачната си детска история за младия Проспър Рединг и демонът Аластор. На прага на крехките тринадесет години Проспър научава грозни тайни от миналото на семейството си, тайни, които сериозно застрашават влиянието и просперитета на фамилията Рединг. Това обаче е последната грижа на момчето, тъй като с най-висок приоритет в списъка му със задачи е спасяването на собствената му кожа. Не стига, че трябва да опази душата си от алчните лапи на Аластор, но присъствието на демона в нашия свят е като маяк за всякакви други ужасяващи създания на нощта. И те така приключението започва.
Допадна ми дълбочината на историята, до която стига Бракен в описанието на иначе динамичното и наситено с обрати действие – персонажите, макар и едва прохождащи в света на възрастните, са деца със собствени тревоги, мечти и стремежи; знаят какво е да си изолиран от околните, да си отхвърлян заради предразсъдъците на другите, да си аутсайдер в собственото си семейство; знаят какво е загуба, болка и страх; знаят как да се грижат сами за себе си. Така че съвсем не ме изненадва способността им смело да се изправят лице в лице с демони, адски хрътки и всякакви други страшилища, криещи се в сенките. Същевременно всеки от тях има „нормално“ увлечение в света на изкуството и тайно мечтае да постигне успех в избраното поприще. А черешката на тортата е, че читателят става свидетел на толкова мили прояви на човечност в най-чистата ѝ и безкористна форма – детската. Именно детските очи са тези, които успяват да видят отвъд всякаква преструвка и измама и да оценят правилно истинската същност на даден човек. Децата са основната движеща сила на сюжета, но ви обещавам, че много рядко ще усетите реалната възраст на персонажите, което прави историята пленителна и изключително интересна както за малките, така и за големите читатели.
Уви, втората част от приключенията на Проспър доста ме разочарова. За пореден път се убеждавам, че силата на Бракен не е в писането на дуологии – винаги започват добре, а после нещо сериозно се изгубва в динамиката на продълженията и историите стават скучновати и тегави за четене. Макар че тук действието наистина се постара с нестихващата си динамика и скоростното развитие, непрекъснатата смяна на сцените, обстановката, драмите и финалът. Въпреки всичко това четенето на втората книга от поредицата си бе чисто ходене по мъките за мен. Е, край на историята имаме, но ако ме питате как точно завършва цялата патаклама между фамилията Рединг и демоничния свят на Аластор, ами не мога да ви отговоря с точност. Значи голямо впечатление ще да ми е направил този финал. 🙄
~ * ~
LadyBug's Page 