Reading update vol 4.0 (manga edition)

Здравейте, четящи! 🐞

Трябва да ви призная нещо – цял месец не съм прочела и една страница и се опасявам, че ако продължавам така, скоро няма да има какво да споделям в тази рубрика. За да съм напълно откровена с вас, ще кажа още, че напоследък ме гонят малко мрачни мисли и започвам да преосмислям съществуването на блога. Но понеже не искам да взимам прибързани решения, засега той остава на линия, макар и с неизвестно съдържание в бъдеще.

За съжаление тонът на този пост няма да стане по-слънчев, защото днес искам да споделя мнение за две манги, които имат впечатляваща основа, но кофти изпълнение на сюжета. Поне по мое виждане. А именно:

„The Garden of Words“
Makoto Shinkai

I wish there would be a clap of thunder
As the sky is clouded, bringing rain,
Then I would keep you from leaving.

Even when no thunder sounds
And no rain falls, if you but ask me
Then I will stay beside you.

Разбирам че главен персонаж в историите на Макото Шинкай са силните емоции, но все пак би било приятно авторът да обръща и малко повече внимание на сюжета като цяло. Отново усетих нотка на хаотичност в стила на разказа, подобно на „Your name“, затова и отнемам една звезда. Като цяло историята не е нещо феноменално, дори и емоционално погледнато, но е приятна и нежна манга за силата на думите, приятелството и подкрепата да следваш мечтите си, колкото и неосъществими да изглеждат те. Освен това е самостоятелен разказ, така че читателят нищо не губи с една книжка.

„5 Centimeters per Second“
Makoto Shinkai

Това може би е най-неразбраната от мен история на Шинкай, която съм чела досега. Както винаги красив арт, дълбоко заложена емоция в наратива, но ми липсваше структурата на сюжета, не успях да уловя замисъла зад всичката драма и тъга у героите, да не говорим, че краят не беше никакъв край, ами финал с отворена интерпретация. В крайна сметка кой какво научи и отнесе със себе си в живота не стана ясно, но пък всички си взеха последно сбогом едни с други по най-странния възможен начин.

~ * ~