Творчески отпуск

Здравейте, четящи! 🐞

Мразя, когато става така – откриваш артист, който много те забавлява с творчеството си, било то блогове, видеа и т.н., отдаваш се изцяло на увлечението си по него, и след няма и няколко месеца се оказва, че този човек има нужда от промяна, чувства се в творчески застой, иска да си даде почивка след дълги години на труд и спираш да го виждаш и чуваш, а след време дори и забравяш за съществуването му. И така до следващото име в списъка.

Гадно, знам. Сега обаче ще стана малко лицемерна и ще ви кажа, че от известно време насам усещам абсолютно същите неща, които карат много артисти да си дадат (заслужена!) почивка. За неопределен период от време. Дълго мислих и премислях с надеждата тези чувства да се окажат нещо временно, но уви – не отминават, а дори се задълбочават.

Истината е, че четенето не ми върви така гладко, както преди. Писането – още по-малко. Ще ми се да обвиня пандемията, но се случиха толкова много други неща покрай нея, че едва ли само covid-19 ми е проблемът. Продължавам да си купувам интересни заглавия, но далеч по-малко, отколкото преди. Продължавам да чета, ноо далеееч по-малко и по-бавно, отколкото преди. И продължавам да пиша… всъщност не, не пиша, поне не и ревюта, а само постове за добро утро със заучена в телефона последователност от думи, така че дори там не си давам голям зор повече от това да измисля коя ще е следващата картинка за поста.

Преди 4 години създадох този блог с най-добрите намерения, но времето и животът ме научиха, че нищо не е вечно, колкото и да е хубаво. Хобитата се менят, страстите избледняват, интересите се пренасочват. Така например от 4 месеца насам съм силно увлечена по новата си страст – mixed media art journaling, която успява да изкара всичко артистично от мен, така че да не изпитвам нужда от никакъв друг вид изкуство, било то писане, четене или снимане на книги. И самият факт, че това ме кара да се чувствам гузно, не е окей за психическото ми здраве. Хобитата трябва да разтоварват ума, не да го напрягат допълнително, а от близо година вече чувствам книгите като втора работа, не като място за бягство от реалността.

Ето защо реших да сложа всичко на пауза – няма да закривам акаунти, няма да трия content, или други такива щуротии, просто ви казвам да не очаквате скоро нещо ново от мен тук, на страницата във Facebook или дори в Instagram. Всъщност не, последното не е вярно – създадох нов профил, който смятам да поддържам изцяло на английски, и в който смятам да споделям кадри от новата си страст. Ако искате, можете да ме последвате – craftbug91. Но книжните ми изяви определено ще си вземат творчески отпуск и ще дадат на мозъка ми така заслужена почивка. За неопределен период от време 🙂

Така или иначе никога не съм се стремяла да ставам инфлуенсър, не искам стохилядна публика от последователи просто за славата. Блогът беше създаден с цел да споделям мнението си за книгите, които чета, и евентуално да ги обсъждам с други ентусиасти в коментари или на лични съобщения. Освен това исках да намеря повече сродни души сред книгите и открих Теми и Кики Амаиро, а какво повече може да иска човек от живота, когато има две такива верни дружки зад гърба?! Освен творческа почивка, друго няма какво.

Е, четящи, това е всичко от мен към този момент. Желая ви бурни книжни приключения и много слънчеви усмивки. До нови срещи 🐞

~ * ~