„Евърмор“ е чудесен завършек на една приказна и изпълнена с магия дуология за приятелство, предателство, кръвни монети и силата на любовта да възражда духа като феникс, възкръснал от пепелта. Финалът на историята е наситен с действие, надпревара с времето, разплитане на мистерии от миналото и полагане на основи за едно по-стабилно бъдеще. Най-голямата изненада от наратива си остава разкритието, че в крайна сметка няма ясно обозначени добри и лоши герои. Всеки персонаж носи последствията на решенията, които взима – положителни или отрицателни. В крайна сметка обаче важното е какво правим след установените грешки и как поправяме онова, което сами сме счупили.
„Евърмор“ носи същата приказна атмосфера като предшественика си, с прекрасно изграден и консистентен сюжет, увлекателен тон на разказа, емоционално обогатени персонажи и широко разнообразие от драми, мистерии, обрати и приключения, които да поддържат читателския интерес. Със сигурност носи мечтаната завършеност на историята. Но ако мога да дам поне един съвет, то той би бил да не отлагате твърде дълго прочита на „Евърмор“ след този на „Евърлес“. Защото може да се случи да прочетете някое твърде вълнуващо заглавие преди това (както аз направих с „Войната на маковете“) и премеждията в последния живот на Джулс Ембър да не ви се сторят така интригуващи, както преди.
~ * ~
LadyBug's Page 