Какво значи да си жив и кога цъфтят дърветата – ценните уроци в мангата

„I want to eat your pancreas“ – доста крещящо заглавие, нали? Истината е, че макар да изглежда отблъскващо, именно то привлича читателя на пръв поглед към тази малка книжка. Заглавието и тази красива пролетна корица. Признавам, че отначало имах известни резерви. Но след това прочетох анотацията, разлистих мангата, разходих се из Алеята на книгата във Варна и в един момент осъзнах, че не спирам да мисля за историята. Затова се върнах и си я купих. Най-добре похарчените пари за книга lately!

Сюжетът е тъжен, драматичен дори, няма да ви лъжа. Самата история започва с това, че момичето протагонист умира и момчето всъщност разказва за последните четири месеца от нейния живот, които той споделя с нея. В началото може и да сте безразлични към разиграващото се между страниците. Все пак знаете финала, нали? Аз поне бях на такава вълна. Но историята напредва, сюжетът се развива, персонажите ни стават все по-близки и макар да знаем какво ще се случи накрая, когато то все пак се случва, сме някак неподготвени. Емоциите ни заливат силно и безмилостно и на човек не му остава друго, освен да се свие в някой ъгъл и да си поплаче на воля. Важни са малките неща, нали?

Това е история в стил „безнадеждно болен учи здрав как да живее живота на пълни обороти“. Само дето се оказва, че уроците са двустранни. Едно изключително екстровертно момиче нахлува с гръм и трясък в живота на едно изключително интровертно момче и променя мирогледа му из основи. Ще се засегнат екзистенциални теми като това какво значи да си жив, как се случват нещата от живота – по всевишен план, като стечение на обстоятелства и лични избори или просто като сбор от случайни съвпадения; какво е любовта, приятелството, какво значи да си като някой друг. Може и да знаем как ще приключи всичко. Но не знаем нищо от началото и средата на това приключение, наречено с гръмкото име „I want to eat your pancreas“. А повярвайте ми, струва си изживяването на всяка една малка страница от тази манга.

Красиво написана, крайно поучителна, тъжна, но някак празнуваща живота, тази история има страхотен потенциал да се превърне в следващото ви любимо заглавие. Емоциите преливат измежду крехките корици и макар да има предимно меланхолична атмосфера, на тази манга не ѝ липсват забавни и остроумни моменти, които да приповдигат читателския дух. А когато хванете скритото послание за черешовите цветчета и пролетта, ах, тогава сърцето наистина се разтапя като топка сладолед в зноен летен ден.

~ * ~