Intimidating TBR Tag

Таг, таг, таг ❤ Никой не ме е тагнал, но аз съм тук с нова порция въпроси и отговори на книжна тема. На свой ред също няма да тагвам никого, ако ви хареса поста, ами просто го направете и вие 🙂 И така, let's go: 1. Книга, която си била неспособна да завършиш… "50 нюанса … Продължете с четенето на Intimidating TBR Tag

Advertisements

„Твърде далеч: Завинаги“ – съжалявам, Глайнс, но отношенията ни приключват тук

Мислех да се изкажа ласкаво за завършека на историята на Ръш и Блеър, ноо книгата продължи баналния дух на предишните две, така че не ми остава друго освен да излея последната си доза "hate" над бозата, наречена "Твърде далеч". Първо искам да кажа, че вината за съществуването на тази книга пада единствено и само над … Продължете с четенето на „Твърде далеч: Завинаги“ – съжалявам, Глайнс, но отношенията ни приключват тук

„Твърде далеч: Никога“ – дали пък не направих грешка с тази поредица?…

Този човек беше смъртоносно опасен за емоциите ми и за здравия ми разум. Признавам, продължението беше по-добро от първата книга, но пак не успях да усетя тръпката, емоцията в историята. Всичко се случваше прекалено бързо, сцените прескачаха една в друга без никакво встъпление, без никакъв преход. Отново липсваха физически описания на героите. Ръш успява да … Продължете с четенето на „Твърде далеч: Никога“ – дали пък не направих грешка с тази поредица?…

„Твърде далеч: Пропадане“ – можеше и по-добре

Пропадах в бездната на това чувство. Пропадах със страшна сила. Това стигна твърде далеч. Пропадах в любовта си към Ръш Финли. Хммм, много се чудя как да започна... Красива любовна история? - да. Оригинална? - донякъде. Имаше ли предвидливи моменти? - достатъчно често. Може би трябва да се поправя още тук - красива история за … Продължете с четенето на „Твърде далеч: Пропадане“ – можеше и по-добре

Бриджит Кемерер ни показва красивата страна на болката в „Писма до изгубените души“

След като прочетох и последното изречение на тази толкова вдъхновяваща история, душата ми буквално пееше от щастие и радост. Прекрасна книга просто. И написана толкова добре - обикновено не съм фен на предаването на историята от първо лице, защото така се губят много значителни елементи от разказа, а и възприятието на останалите персонажи е повлияно … Продължете с четенето на Бриджит Кемерер ни показва красивата страна на болката в „Писма до изгубените души“