В интерес на истината не мога да кажа, че тази история бе нещо УАУ! за мен. Хареса ми, че елементът със смъртта тук бе поднесен доста по-изискано и по-художествено украсено. Ако ме разбирате какво се опитвам да кажа. Ако ли не, то и аз се губя в мислите си много често, тъй че няма страшно. Или иначе казано – наскоро прочетох „Лешниковата гора“, чиято мрачна и подтискаща атмосфера съвсем не бе така увлекателна като тази тук. „Къщата на фуриите“ носи по-скоро познатия дух на децата на мис Перигрин. Само че с по-добре заформена идея, по-полегато изпълнение и по-увлекателно действие. Това, което може би ми поразвали удоволствието от четенето, бе предварително разкрития край – книгата започва оттам, откъдето реално свърша, и през цялото време чакам героинята да стигне до този момент, та да започне „неизвестното“. Само че неизвестното най-вероятно ще дойде със следващите заглавия в поредицата, така че аз определено ще се навъртам наоколо, та да видя какви ще ги забърка Луиза. От друга страна постепенното навлизане в сюжета, по-бавното развитие на действието и доста описателното ежедневие в имението „Ветровала“ далеч не са толкова скучни, нито пък крайно излишни – от опит знам, че обикновено широко поставената основа служи за високи и недостижими висини на предстоящото да се случи. Като прибавим и красивото вътрешно оформление на текста, четенето на „Къщата на фуриите“ определено се превръща в забавно приключение само по себе си.
Накратко за самата история – Луиза е отритната от обществото млада девойка, която е на една клевета разстояние от това да бъде обявена за вещица и линчувана от тълпата. Късметът й обаче я отвежда до прага на имението „Ветровала“, където я чакат топло легло, вкусна храна, приятелско рамо и не особено гарантирана безопасност. Но за последното може и самата Луиза да си е малко виновна. Без да осъзнава защо първоначално, младото момиче е еднакво привлечено и ужасено от новия си дом. Освен това старите навици трудно умират и може и да крои някое и друго нечестиво деяние срещу домакините си. Но докато се рови из прашните рафтове на запуснатата библиотека, Луиза открива извора на отговорите на всичките й въпроси. Остава само да се осмели да разтвори твърдите корици и да възприеме истината буква по буква. Неземното може и да е страховито, но Маделин Ру е успяла да го направи и дълбоко интригуващо. Достатъчно, че да й се наложи да напише разказ в разказа 🙂
След като започва да придобива бегла представа в какво се е забъркала, Луиза се изправя пред дилема – да спаси собствената си кожа, както е правила винаги до сега, или да подаде ръка на приятел в нужда. Сблъсквайки се с целия този нов свят и непознатите му правила, е просто неизбежно за младата пакостница да забърка очарователна и кървавичка каша, от която мнозина няма да излязат чисти. Но за да оставя нещо и на въображението ви, ще спра до тук и ще ви подканя сами да се запознаете с фурията Луиза и нейните приключения сред стените на „Ветровала“.
Много благодаря на издателство Orange Books за предоставената възможност! ❤
~ * ~
LadyBug's Page 