Здравейте, приятели! 🐞
Днес е сряда и знаете какво значи това – време е за нова тема в рубриката Top 5 Wednesday! Ура! Тази седмица обаче постът ще бъде малко по-различен и може би доста по-дълъг (или пък не, ще видим кога ще се уморя да кълва по клавиатурата). За какво говоря ли – ами за това, че тъй като от 22ри излизам в заслужена или не почивка до Ивановден, реших да ви изсипя на едно оставащите теми за топ 5 в сряда от декември месец плюс една бонус, напълно измислена от мен. Защото колкото повече, толкова повече – максима, която може би не е добре да прилагате за шоколада, защото има опасност любимите ви дънки да си съберат конците и да ви напуснат… Е, да започваме:
~ Поредици/книги, които зарязах през тази година ~
нумеро уно: Трилогията „Гриша“ от Лий Бардуго
Ех, колко хвалебствени слова съм изслушала за тази поредица, но уви едва успях да смеля първите две книги и в началото на третата просто се предадох. Или съм надраснала тоя тип истории, или съм прочела твърде много YA литература от подобен типаж, но каквато и да е причината Алина и Тъмнейший не са моята бира. Или чаша кафе – наистина зависи от степента на алкохолизъм, която е постигнал читателят.
нумеро две: Трилогията „Легендата“ от Мари Лу
„Warcross“ ми отвя ума, обаче тая „Легенда“ толкова да ми напоняше „Дивергенти“ и още сто други подобни постапокалиптични YA дивотии! Схванахте идеята – не й станах фен на „Легендата“ и всичките й производни. Тук зарязах трилогията още на втора книга на средата – скучна и безсмислена, изобщо не успяха да ме трогнат тия персонажи и неволите им. Да не говорим, че задължително очертаващия се любовен триъгълник ми дойде в повечко от обикновено. Още едно твърде прехвалено по мое мнение литературно заглавие.
нумеро три: Поредицата „Смъртни белези“ от Вероника Рот
И като споменах „Дивергенти“ – обожавам тази история! Обаче за огромно мое съжаление Рот се представя твърде слабо в новото си интергалактическо приключение – „Смъртни белези“. Хем интересен свят, хем супер скучно представяне, на фона на което липсват толкова много детайли за обграждащата ни среда. Освен когато станат нужни за действието, но тогава читателят остава втрещен от внезапното хвърляне в дълбокото на непознатото. Обърках ли ви? Е, така се чувствам и аз сред тия писания на Рот. Опитах се да продължа четенето с „Подменена орис“, но алтернативата да си тегля въжето изглежда все по-привлекателна пред това да дочета книгата до край. Съжалявам, не съжалявам!
нумеро четири: „Истините и лъжите на Ела Блек“ от Емили Бар
Тази книга започна толкова добре, а после изведнъж навлезе така дълбоко в неадекватните и абсурдни дебри на WTF?!, че просто станах и си заминах. От историята искам да кажа. И така до ден-днешен. Почивай в мир, моя симпатийо към Емили Бар!
нумеро пет: „Забравена истина“ от К. А. Тъкър
Тук може би имах твърде големи очаквания към историята, или пък авторката използваше твърде повърхностни и предъвквани клишета от жанра, но истината е, че просто не успях да довърша тази книга. Дори след като ми разказаха сюжета, пак имах чувството, че Тъкър ми е загубила ценно читателско време. Отново – съжалявам, не съжалявам.
~ Най-дългоочакваните издания през 2019та (Most Anticipated 2019 Releases) ~
Ох, дали ще успея да събера цели пет заглавия… Готови. Старт!
Две от заглавията са на един и същи автор – Джей Кристоф. Това е първа книга от следващата му съвместна поредица с Ейми Кауфман – „Aurora Rising“. А втората е разбира се финалът на премеждията на Мия Корвере – „Darkdawn“. Третото заглавие в списъка е продължението на „Деца от кръв и кости“ – „Children of Virtue and Vengeance“. Следващата дългоочаквана от мен книга е „Bloodwitch“ от Сюзан Денърд (трета в поредицата „Вещерия“). И приключваме с не кой да е, а възлюбената ми Сара Дж. Маас и началото на новата й поредица – „Crescent City“. Добре де, малко съм й обидена, че ще ме кара да чакам до 2020, за да разбера как ще се развие драмата между Касиан и Неста, ноо това е Маас все пак, колко дълго може да й бъде сърдит човек?!
Йее, успях, намерих цели пет заглавия, които чакам с нетърпение през 2019та. Сега, дали ще успея и да ги прочета, е един изцяло нов, съществуващ в паралелна вселена, въпрос.
~ Книги, които не успях да прочета през 2018 (Books You Didn’t Get to in 2018) ~
То да бе само една. Или пет. То са цели купчини, лавини от книги. И все пак, ето кои сред тях наистина исках да прочета и за които наистина не ми стигнаха 365те дни в годината:
- „Легендата“ от Стефани Гарбър;
- „Зимната роза“ от Дженифър Донъли;
- Която и да е от новопоявилите се след „Къщата на езерното дъно“ книги на Джош Малерман;
- „Прокудената наследница“ и „Пропукано кралство“ от Ерин Уот;
- „Разплата“ и „Отмъщение“ от Лекси Блейк.
Защо, може би се чудите, не съм успяла да стигна до тези четива. Явно не сте такива запалени фенове на литературата, щом ми задавате този въпрос, тъй като всеки book junkie знае що е то главоломно нарастващ TBR списък. Случват се такива неща. Все пак се надявам през 2019та да съм далеч по-организирана с времето си и да успея да отметна значителна част от непрочетените заглавия на нощното шкафче. И под леглото. В раклата на ъгловия диван. И в секцията. И онази малка купчинка в кашони, които съм пръснала на недостъпни места. Схванахте ми основната идея, нали?…
Е, това беше изтощително! Ако все пак не сте се уморили да четете и сте стигнали до финала на този пост, честито! Нищо не печелите, но пък удовлетворението на ината е достатъчна награда, не мислите ли? Aurevoir, mes amis!
~ * ~
LadyBug's Page 