Добре де, имам предразсъдъци. Много си повярвах и вече си позволявам да съдя книгата не само по корицата, но и по анотацията. Както и по жанра. Аз съм ужасен човек… Но! Това да си сноб има и своите положителни черти. Като например да рискуваш и да дадеш шанс на една привидно розова книга, пък тя да се окаже черешката на тортата и да ти отвее ума. Ето така се чувствам с романа на О’Лиъри – макар почти да съм изучила романтичните сюжети и да предсказвам драмите им отдалеч, „Споделеният апартамент“ приятно ме изненада с духовития си характер, остроумните си и очарователни персонажи и плътността на историята, която разказва. Драмите бяха внимателно подбрани и сервирани, и бързо разтрогвани, така че да не отегчават читателя, а по-сериозните социални теми, така фино вписани в сюжета, допринесоха за изграждането на по-голяма достоверност на повествованието. Това, което академикът в мен се опитва да ви каже с тези усукани изрази, е, че тази книга е любов. Чиста форма на любов. А всеки от нас в даден момент от живота си има нужда от късче розова наслада 🙂
Ситуацията между Тифи и Леон е доста необикновена – двамата делят едно жилище, едно легло дори, без никога да са се виждали. Уговорката е да съжителстват без да комуникират. Все пак всеки от тях има лична каша, която да оправя, и няма време да се натоварва с допълнителни социални ангажименти. Само че колкото Леон е тих, затворен, сив и неподатлив към промени, толкова Тифи е експресивна, шумна, цветна и преследваща непознатото. Интроверт в тежка степен, запознай се с екстроверт във висша форма. Какво толкова може да се обърка?!
Първо се появяват лепящите листчета по всяка повърхност от апартамента. Не се дели обща собственост как да е, всеки има изисквания и норми на живот. Как другояче да съобщиш на съквартиранта си, че трябва да оставя капака на тоалетната чиния спуснат, ако не чрез бележка? Следват няколко разменени блюда – Тифи пече сладкиши, Леон приготвя солените ястия. Така де, сам човек не може да изяде цяла тава Бьов Строганов или пък класически кекс Виктория! След това двамата съквартиранти взаимно си помагат в критични моменти, подават си така нужната ръка в бедата на другия. И в един момент просто се срещат. Ето тогава вече започва истинският екшън. Както и осъзнаването на различни истини от всяка страна.
Този роман съчетава толкова много лица в себе си – от една страна имаме красива и нежна романтична връзка, която направо разтапя ледове с очарованието си; от друга имаме млада дама, която за първи път в живота си е съвсем съзнателно самостоятелна и която тепърва изгражда независимостта си пред света; в същото време един мил мъж обикаля страната, за да издири изгубената любов на умиращ пациент, работи нощни смени като медицинска сестра и се бори с всеки дъх за свободата на брат си; а някъде в тъмното дебне пресметливо зло, което заплашва да разруши крехкото новосъздадено щастие на нашите герои. Всичко това е поднесено с увлекателен и закачлив тон, остроумни диалози и трогателни моменти между персонажите. Цялата история е така истински написана, че неизбежно читателят се слива с действието и съпреживява всяка емоция в него. А най-хубавото е, че всеобщата атмосфера на книгата е много добре балансирана – нито твърде захаросана, нито твърде тежка и драматична. Просто идеалното хапче преди лягане за спокойни и щастливи сънища.
О, преди да забравя – Леон Туоми е моят духовен близнак! Напоследък все по-често започнах да се намирам в книгите, което надявам се значи, че израствам духовно, а не че съм зарязала социалния си живот до такава степен, че си намирам нови приятели между кориците…
Какво да ви кажа на изпроводяк – дайте шанс на Бет и нейната щура и очарователна история. Не бъдете сноби като мен, четете със сърцето, не с ума 🙂
Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност! ❤
LadyBug's Page 