Какво да кажа в отговор? – кажи ми три неща 😋

Какво да ви кажа – прекрасна книжка! Тя много красноречиво показва защо все още продължавам да чета тийнейджърска литература. Е, конкретно този тип тийн литература – типът, в който героите ни трябва да се преборят с ограничения, недостатъци, предразсъдъци или просто да извоюват правото да бъдат себе си. Конкретно тази история на Джули е една идея по-меланхолична спрямо „Кажи ми три неща“ (о, хайде де, само аз ли забелязвам заигравката в заглавията – „Какво да кажа в отговор?“, „Кажи ми три неща“?!!), но пък и разглежда далеч по-сериозни теми. Аутсайдерът Дейвид Дракър страда от синдром на Аспергер, който в общи линии е високофункциониращ аутизъм. Или нещо от тоя род – ако попитате самият Дейвид, ще ви го обясни доста по-добре. И по-подробно. Обстойно. С изключително много термини, с които и професор в университет би се затруднил. Таа Дейвид изпитва известни затруднения в общуването с хората. Апък Кит Лоуел е именно момичето, което знае какво да каже. Или поне допреди месец…

Книгата започва с размислите на Дейвид, когато Кит сяда за първи път на неговата маса. Ето така първо разбираме що за човек е той – страшно забавен в мислите си, неловък и конфузен на глас, и много, много сладък като цяло; а след това разбираме защо общителната, популярна Кит се изолира от всички на обяд като сяда на неговата маса. Виждате ли, бащата на Кит е загинал в автомобилна катастрофа само преди някакви си трийсетина дена и нашата героиня още се учи как да се справя със скръбта. Социалната изолация едва ли е най-доброто решение, но пък всеки страда различно, та кой може да каже кое е правилно и кое – грешно? Дейвид може, ето кой. И дори няма да се замисли, че е нетактичен, груб или прекалено прям. Е, ще се замисли, но твърде късно по обществените стандарти. Ето защо Дейвид носи бележник навсякъде със себе си, изписан с правила и описания на нормалното общуване. Бележник, който неведнъж му е спасявал училищния живот, но и който може да се превърне в ябълката на раздора, ако момчето не внимава къде го оставя.

И така, момче и момиче стават близки приятели при необикновено стечение на обстоятелствата и това приятелство ще ги прекара през високи и ниски точки, през слънце, дъжд, вятър и снежна буря, само за да ги изкара по-силни, по-сплотени и по-по-най от всякога 🙂 Няма да скучаете с тази книга нито за миг, защото Дейвид, когото аз лично наричам високосоциалнофункциониращ Шелдън, ще ви разсмива и разплаква, Кит ще ви прати на емоционална въртележка, възрастните ще предизвикват смесени реакции у вас, апък връстниците на нашите герои може и да не ви се сторят много добри човешки същества. Е, все се срещат някои и други сносни индивиди. Но главното е, че историята си има от всичко – дълбоки размисли за трудността да си намериш своето място, сладка и невинна първа любов, няколко гадняра, които да ви скапят настроението, един зрелищен бой, един още по-зрелищен скандал, и едно разтапящо сърцето извинение. Ще станем свидетели на израстването на нашите герои, на поумняването на техните родители и на раздаването на справедливост от страна на… хмм, няма пък да ви кажа, прочетете книгата, за да разберете 😋

Да си себе си с всички свои странности, плюсове и минуси никога не е лесно. Да се бориш срещу тесногръдието на обществото си е изнуряващо начинание, чието постигане обаче носи сладка победа. А да се изправиш очи в очи с проблемите си, с грешките и собствените си демони, си е не просто подвиг, а цяло чудо от храброст. Ето защо толкова харесвам тази книжка – в нея има борбен дух, има сила, има хъс за победа, които ще ви вдъхнат кураж за предстоящите битки. А и има немалка част с уроци на тема „Какво да кажа в отговор?“ – просто кажете три неща и гледайте поне едното от тях да е истината 🙂