„Момичето, което изпи луната“ ще спаси света

„Само защото не виждаш нещо, не значи, че него го няма. Някои от най-прекрасните неща на света са невидими. Вярата в невидимото го прави по-силно и вълшебно. Ще видиш.“

Няма да ви лъжа – това наистина си е една откровена детска приказка. Написана наивно по детски, с типични детски приключения, изпълнена с много вълшебства и магия. В основата си има доста оригинален сюжет, а персонажите са цветни и ярки, забавни и трогателни, някои маааалко страшни, други много смели. Приключенията всъщност не са толкова много на брой, но за това пък всички герои се опитват да спасят света в даден момент. Определено стилът на авторката е доста „шарен“ и наситен с лунна магия, но вярвам, че книжката ще се хареса на малките читатели, особено на момиченцата, които искат да бъдат замагьосани и да крадат звездна светлина 🙂

Сега, от гледна точна на „възрастен“ читател мога да посоча, че текстът освен шарен бе и доста хаотичен, което за мен лично не допринесе в положителна насока. И макар да осъзнавам колко интересен живот води Луна, историята ми вървеше леко трудно, защото през голяма част от времето ме приспиваше. Буквално се чувствах като главната героиня, когато мозъкът й отказваше да възприеме каквото и да е било, свързано с магия и вълшебство – погледът ми препускаше по буквите и страниците без да си прави труда да оставя трайни следи в паметта. И въпреки това оставам на мнение, че книгата е интригуваща 😋

Това е приказка за едно момиче, което пие лунна светлина от бебе, за една стара вещица, която бди над изгубените души, както и за една друга стара вещица, която яде тъга. Това е приказка за една луда, която лети на крилете на хартиени птици, за да открие детето си, и един дърводелец, тръгнал на мисия за спасяването на света. Има и още едно блатно чудовища и един Просто голям дракон. И много, много магия и вълшебство. Или с други думи казано забавлението и какафонията са на макс. Аз дадох 3 звезди на книжката, защото след „Серафина“ нищо детско не е същото за мен, но вие не бъдете така придирчиви и посрещнете Луна с отворени обятия, или пък зарадвайте някой малчуган с нейните премеждия, само не забравяйте да държите щорите спуснати и да не посягате към луната разсеяно, защото замагьосването, мили мои, е една сериозна работа 🙂

~ * ~