„Пасажер“ – едно невероятно приключение във времето

Ако сте чели „Гондолата на времето“ на Ева Фьолер или пък „Революция“ на Донъли, то тогава тази книга е за вас. Ако пък не сте ги чели, то тогава тази книга пак е за вас. Всъщност не мисля, че има сценирий, в който тази книга не е за вас или пък няма да ви хареса. Не, „Пасажер“ има това мъъъничко „недостатъче“, че превзема ума и времето ви още с първото изречение. Аз лично не спрях да чета, докато не стигнах до разтърсващия край, а това ми отне точно ден и половина. Историята се излива така гладко и леко от страниците на книгата, че читателят не усеща кога е преминал от Ню Йорк в сегашни дни в Атлантическия окен през осемнадесети век, а от там в Лондон по времето на Втората световна война, само за да стигне до джунглите на Камбоджа и пустините на Сирия. Бракен ни запознава с различните култури и обичаи по цял свят и през всяка една епоха. Описанията са толкова детайлни, толкова живописни, че веднага се усеща соленият дъх на морето, сковаващите ужас и безнадеждност от въздушните атаки над английската столица, лепкавата жега и опасността на джунглата, както и безмилостността на пустинните пясъци и жаркото слънце. Останах изключително доволна от умелото вплитане на любовната линия с приключенията на героите. Авторката успява да ни накара да се влюбим и да обиколим света едновременно, като не пропуска нито един детайл от който и да е от двата сюжета. А героите – и главните, и второстепенните, и тези, които срещаме за миг-два, и интригата, която се заплита от всички тях – та тези герои са така комплексно изградени, с така добре описани чувства и мисли, мотиви и действия, че никога не можеш да предвидиш какъв ще е следващият им ход, как ще реагират на препятствията, какво ще кажат или направят в дадена ситуация. Да вземем Николас например – очевиден джентълмен и прикрит негодник, по негови собствени думи, той прави всичко по силите си, за да балансира между две на пръв поглед невъзможни мечти, но накрая ще му се наложи да си избере нова, по чийто стъпки да се устреми непоколебимо. Защото наградата накрая си струва всички жертви.

Ета, талантлива цигуларка, която открива дарбата си да пътува във времето при доста екстремни условия, носи нежна и ранима душа, но така силно и непреклонно сърце, готово да даде любов на всеки, пожелал да я получи. И дори, когато си мислиш, че ще се ядоса, наскърби или пък дори отмъсти за нанесените й неправди, тя пак успява да ни изненада с болезнено разбиране и искрена прошка. Тя е като лъч светлина, озарил мрачните кътчета на душата на всеки, пресякъл пътя си с нейния. Затова може би не бе учудваща и мигновената връзка, която се установи между нея и Николас, макар и дълго време никой от двамата да не предприемаше нищо по въпроса дали заради страх, или предразсъдъци. Още при първата им среща читателят усеща искрите, които прехвърчат от самите им погледи, а в последствие нетърпеливо чака за романтичната развръзка на взаимоотношенията им. И когато всички карти са вече на масата няма и грам съмнение, че Ета и Ник си принадлежат и че дори времето не е способно да ги раздели завинаги.

*СПОЙЛЕР* Тук искам да вметна сърцераздирателните сцени, когато всеки от тях смяташе другия за мъртъв, или когато Ник се прощаваше с Ета по време на треската. Чувствата и мислите им бяха така дълбоко изразени и толкова искрени и неподправени, че нямаше как да не им съчувстваме и да не положим ментална длан на рамената им за утеха. *СПОЙЛЕР*

Образите на София, Роуз и Алис бяха също толкова интригуващи и непредсказуеми. Допринасяха много добре за цялостната картина на историята, пък и поддържаха интригата до самия край. Някой ни станаха скъпи на сърцето, други – не чак толкова, а трети ни шокираха с истинския си образ. Но всеки си изигра ролята перфектно и не остави ни една пукнатина в сюжетната линия. И все пак накрая времето се пренаписа…

И така, „Пасажер“ започва една доста бурна и изпълнена с приключения история за двама пътешественици, намерили се сред океана на времето, нагърбени с невъзможната задача да спасят света, докато се опитват да си намерят място в него. Толкова вълнуваща и привлекателна, изпълнена с напрежение и чудни исторически места, книгата ще ви накара да жадувате още и да нямате търпение да разберете какво се случва в следващия „епизод“. Така че, Егмонт, no pressure, ама искаме „Wayfarer“ ВЕДНАГА 😇

Благодаря на издателството за предоставената възможност да прочета тази невероятна книга!

~ * ~