Започвам веднага с признанието, че очаквах повече от историята. Дори не знам какво точно си представях, че ще представлява тя, но със сигурност не беше и това. Без да искам да отказвам никого от книгата, или да засягам издателите, но на мен „Краля демон“ ми беше по-скоро скучен, отколкото интересен. Съжалявам, но за мен историята не предложи нищо оригинално откъм сюжет и герои, и не само това, но дори проточи въвеждането в драмата и зараждащия се конфликт непоносимо дълго. Цялата книга представлява за мен един предълъг пролог. Краят предложи задоволителна динамика и пленителни, макар и предвидими, интриги, но предполагам съдбата на поредицата ще бъде решена от продължението на историята.
Все пак да ви въведа в наратива – основните герои, около които се върти действието, са бившият крадец Хан Алистър и принцесата-наследница Раиса ана’Мариана. Сега, преди да изпаднете в екстаз от тази необикновена двойка, имайте предвид, че двамата се засичат за един кратък момент по време на цялата книга. И да, когато са заедно успяват да се забъркат в маса каши и опасни, но в същото време много забавни ситуации. Но през цялото останало време Раиса остава зад стените на замъка, въздишаща по несправедливата си съдба да жертва личното си щастие в името на добруването на кралството си, а Хан понася не един и два побоя из уличките на бедняшкия квартал Южен мост. Честно казано главите с принцесата ми бяха много скучни и истерзани, едно защото се въртяха главно около рокли, балове и любовните забежки на Раиса, но и защото самата Рай ми беше много глупава, наивна и безразсъдна героиня. Не ми хареса това момиче, съжалявам! Хан предоставяше свежа глътка разнообразие, защото никога не знаеш в каква беля ще се озове, освен това има необикновената способност да се изплъзва като змия от проблемите и безизходните ситуации, в които сам се вкарва. Та главите с момчето ми бяха по-интересни и любопитни. Предполагам неслучайно и книгата започва именно с неговите премеждия в планината Ханалеа.
Двамата ни героя имат кратка среща, сблъсък на характери ако щете, която поражда комични ситуации, както и революционни мисли у всеки от тях. И докато Хан и Раиса, както и всеки, замесен в живота им по един или друг начин, се опитват да намерят своето място в света или пък се борят с отредената им роля в живота, то таен заговор за превземане на властта в Седемте кралства върви с пълна сила зад кулисите. И когато всички карти са на масата, Раиса и Хан ще трябва да разчитат на тайни козове, ако искат да спасят кожите и да излязат победители от създалата се ситуация. Последните 3-4 глави от историята тотално обръщат хода на действието и скоростта, с която се развива то, и обещават едно шеметно приключение в продължението на поредицата. Или поне аз се надявам за такова. Дано Чайма не ме разочарова и този път 🙂
Нещото, което най ми липсваше в книгата, беше карта на света. Много планини, долини, пътища и отделни кралства се споменаваха, че да не им се отделят две страници с графично представяне на географията. Дано в следващата книга да видим тази карта, аз лично изгарям от любопитство да разбера как изглеждат земите, описани от Чайма.
Честно казано наистина ми липсваше динамика и разнообразие в тази история. Очаквах и повече магия. Най-интригуващи за мен ще си останат моментите с Хан, легендата около Краля демон, кратката среща между Раиса и Алистър, както и самият край на книгата. Разбирам, че историята трябва да послужи като въвеждане в по-голямата картина на събитията, но ми се стори като прекалено разтегнато във времето и доста скучновато на моменти въведение. И все пак ако от издателството продължат с поредицата, с радост бих прочела и следващите книги.
И за да не бъда съвсем негативна, ще вметна, че книгата се чете леко и неусетно бързо, представя ни един нов и интригуващ свят на магия, политически интриги и смъртоносни опасности за живота на земята, а така също и една легенда за чудовищен мъж, обгърнат в мистерия и сурово наказан от историята, легенда, която ще промени живота на нашите герои до неузнаваемост. To be continued…
~ * ~
LadyBug's Page 