Негативно ревю

„Библиотеката на душите“ слага край на приключенията на чудатите деца на мис Перигрин

Приключих и с тази сага. Е, почти - остана само да прочета сборникът с разкази отпреди времето на Джейкъб и компания. Но мисля, че е достатъчно показателен за мнението ми фактът, че чакам с по-голям интерес историите за чудатите, отколкото четох приключенията на самия господин Портман. "Домът на мис Перигрин за чудати деца" бе за… Continue reading „Библиотеката на душите“ слага край на приключенията на чудатите деца на мис Перигрин

Негативно ревю

„Верижна реакция“ или как постепенната градация не винаги води до добри резултати…

Силно, силно разочарована! Не че предните две книги бяха блясъкът на короната, но поне бяха интересни донякъде. Тук имаме някаква интрига в началото покрай Ники и запознанството й с Луис на петнайсетгодишна възраст, а след това и събирането им две години по-късно, но после всичко се сгромолясва. Луис, който е мил и добър, честен и… Continue reading „Верижна реакция“ или как постепенната градация не винаги води до добри резултати…

Негативно ревю

Красива корица за една красива епоха, изпълнена с толкова много грозота…

"Фактът е обаче, че тя не се опитва да бъде нещо, което не е. Нищо не е скрито и обратното също е вярно; нищо в града не може да се скрие. В ясен ден от върха ще се вижда всичко. Всичко ще бъде на показ в цялата си величествена прозрачност." Останах силно разочарована от тази… Continue reading Красива корица за една красива епоха, изпълнена с толкова много грозота…

Негативно ревю

„Твърде далеч: Завинаги“ – съжалявам, Глайнс, но отношенията ни приключват тук

Мислех да се изкажа ласкаво за завършека на историята на Ръш и Блеър, ноо книгата продължи баналния дух на предишните две, така че не ми остава друго освен да излея последната си доза "hate" над бозата, наречена "Твърде далеч". Първо искам да кажа, че вината за съществуването на тази книга пада единствено и само над… Continue reading „Твърде далеч: Завинаги“ – съжалявам, Глайнс, но отношенията ни приключват тук

Негативно ревю

„Твърде далеч: Никога“ – дали пък не направих грешка с тази поредица?…

Този човек беше смъртоносно опасен за емоциите ми и за здравия ми разум. Признавам, продължението беше по-добро от първата книга, но пак не успях да усетя тръпката, емоцията в историята. Всичко се случваше прекалено бързо, сцените прескачаха една в друга без никакво встъпление, без никакъв преход. Отново липсваха физически описания на героите. Ръш успява да… Continue reading „Твърде далеч: Никога“ – дали пък не направих грешка с тази поредица?…