Топ 5 любими книги от поредици 2020

Здравейте, четящи! 🐞

Ще започна директно със слона в стаята – близо 4 месеца не съм публикувала пост в блога. Тъй като възприемам LadyBug’s Page като втора работа, трябва да призная, че самата аз никак не се чувствам добре от тази си проява на несериозност. Ако трябва да използвам някакво оправдание обяснение, то би било свързано с Covid-19 пандемията и ужасната 2020-та година. Макар интровертът в мен да ликува, че home office-ът е вече ежедневие, стресът на съвременната реалност ми дойде в повече и четенето, а както виждате и писането ми, пострадаха сериозно. Добре поне, че ми останаха снимките на книги 🙂

Истинската причина обаче да изостана с блога, е всъщност голямото количество промени в личен план, които преживях. Все в добро направление, надявам се. Смених квартирата, смених работата, смених мъжа (добре де, намерих Мъжа с главно М). И понеже излизането извън комфортната ми зона е придружено с много дълго напасване на графика и организация на времето, ето как 4 месеца излетяха неусетно, а аз така и не съм написала и ред в блога. Но това е на път да се промени.

С Теми и Кики Амаиро решихме да си сритаме взаимно мързеливите дупета и да се мотивираме една друга да четем и пишем повече. Ето как се роди идеята за February Readathon с кодово име Туткатон. Днес ще пиша по една от категориите за блог постове, а именно „Топ 5 любими книги от поредици 2020“. Та предлагам да започваме, че и без това бая се оплетох в излишни приказки вече:

„Войната на маковете“ – Феноменална история с разтърсващ сюжет, нестихващо действие, абсолютно реалистични герои, които се развиват пред самия поглед на читателя, и пристрастяващ наратив, който не ти позволява да оставиш книгата до самия ѝ финал! Културата, историята, нравите и бита на света тук са така подробно описани, че на моменти може и да сбъркаме Империята с реална държава на картата. Моралните дилеми, етичните сблъсъци, ужасите на войната, философията на религиите, силата на духа на единия срещу многото – толкова много засегнати теми, описани и представени така адекватно на читателя, че умът ми не го побира как това е ДЕБЮТЕН роман на ДВАДЕСЕТ И ТРИ ГОДИШНА писателка, който на всичкото отгоре е и self published… Продължението от друга страна се оказа пълно разочарование, но за това в друг пост.

„House of Earth and Blood“ – Имам толкова много да ви споделя за тази книга. От една страна историята бе супер емоционално заредена и особено към края си не ми даваше и един спокоен миг на четене, но от друга страна ми харесва, че не завърши с някакъв свръх изгарящ читателското любопитство финал. Хареса ми образът на Брайс, главната героиня. Всъщност ми харесаха всички образи, хареса ми светът, обрисуван от Сара, макар да ми отне едно солидно 200 страници докато започна да се ориентирам в география, титли, политически интриги и задкулисни игри. И въпреки всичко в последните сто страници на книгата имаше толкова много обрати и разкрития, че направо ми се взриви умът! Хареса ми смесицата от свръхестествено, технология и магия, която изпод вещото перо на Маас е така естествена и правдоподобна. Хареса ми, че на места книгата ми напомняше за други от любимите творби на Маас без това да разваля впечатленията от конкретната история. Хареса ми, че пулсът ми се успокояваше и ускоряваше по сто пъти в минута в рамките на десет страници. Хареса ми, че историята е така богата и детайлно обрисувана, че имаше представители на всички социални групи дори към днешна дата, че типичният underdog отново се оказа badass-ът на историята, с който всички ще трябва да се съобразяват по един или друг начин. Хареса ми, че любовта и приятелството се оказаха най-великата сила противно на всички очаквания. Хареса ми цялата опаковка на тази книга, какво дава на читателя, какво му обещава за в бъдеще. Хареса ми. Много, много, много ми хареса тази книга!

„Orange“/ „Maid-sama“/ „Living room Matsunaga-san“ – През 2020-та открих любовта си към манга литературата. А по-конкретно заглавията, които ме трогнаха до сълзи и ми влязоха под кожата, са гореизброениете. Всяко едно е със силен емоционален заряд, има забавни и трогателни сцени между персонажите, а любовта и силата на приятелството са главна действаща сила в сюжета. Със сигурност има защо милиони читатели по света да се влюбват в тези графични романи.

„Звън“ – Финалът на феноменалната поредица „Дъгата на косата“. Имаше от всичко, за което човек може да си мечтае в една такава история. Абсолютно достоен край на сагата за Косачи, Буря и Звън. Много добре написан свят, персонажи и действията им в него. Шустърман определено знае как да въвлече читателя в наратива, така да го увлече, че да стане част от случващото се и когато дойде време за развръзката, да взима дейно участие (предимно като коментари и тихо крещене към книгата). Може би единствено ми се искаше да има малко повече екранно време за Роуан и Цитра, все пак те са нещо като централни персонажи, но в „Звън“ по-скоро се наблюдаваше нещо като баланс в сюжетните линии на всеки персонаж. Пак се получи добре. Повече от добре.

„Дядо Коледа и аз“ – Оххх, тази книга бе чист разкош ❤ Всяка следваща в поредицата е все по-трогателно и по-вълшебно написана. Истинска коледна магия със забавни илюстрации, сърцати персонажи и приключенски сюжет. Тъжно ми е, че с „Дядо Коледа и аз“ се слага край на трилогията на Хейг, но пък какъв финал само. Никога друг път надеждата не е била така силен герой в детска история. Надеждата и вълшебството ❤ За всички нас, които все още не можем да намерим мястото си в живота, за всяко малко и пораснало дете, за тези, които още вярват в чудеса (защото те са истински, duh!), за Дядо Коледа – тази книжка е за всеки читател без ограничения.

Е те това е то – не пишеш 4 месеца, а после бълваш думи като държан на въже. C’est la vie, mon amies. До нови срещи и дано са по-скорошни 🙂

~ * ~