Гласовете на една далечна звезда – дори космосът не може да застане на пътя на любовта

Представете си свят, в който изследването на космоса тече с пълна сила. В който сме успели да стигнем до Марс с надеждата да го населим, но се натъкваме на свидетелство за извънземен живот. Свят, в който деца биват изпращани на военни мисии отвъд границите на планетата Земя в името на оцеляването на човечеството. Ето това е светът, в който се разиграва сюжетът на „The Voices of a Distant Star“.

Добре де, може би леко преувеличих. И съвсем още леко драматизирах нещата. Защото главната ни героиня – Микако Нарамине – е всъщност тийнейджър, когато поема към необятния космос в изпълнение на мисия, резултатът от която ще определи бъдещето на човечеството. Ох, по дяволите, пак го направих. В своя защита ще кажа, че историята си е леко драматична сама по себе си, аз просто придавам цвят на събитията.

Та, Микако – момичето се отправя все по-навътре и все по-далеч сред заобикалящите ни звезди и планети и докато за нея времето може да продължава да тече с нормално темпо, то долу на Земята всички нейни роднини и приятели са принудени да чакат нейното завръщане, или каквито и да било новини от нея, с години. Дори най-добрият ѝ приятел и може би истинската ѝ любов, с когото непрекъснато обменят информация посредством телефонни съобщения. Но времето за достигане на тези съобщения от космоса до нашата малка, синьо-зелена планета става все по-голямо за Нобору с увеличаващата се дистанция на Микако от Земята. Започват да минават седмици, месеци, а накрая и години между отделните ѝ известия. Нобору – о, това е главният ни персонаж, прощавайте за закъснялото представяне – започва да губи надежда и да изпитва горчивина от невъзможността да комуникира свободно с момичето, което е било такава голяма част от живота му до съвсем скоро. Момчето преминава през своеобразен душевен катарзис, като дори се отрича от духовната си връзка с Микако в опит да опази разсъдъка и сърцето си от повече травми. Но животът, ах, този живот, та този същият живот, главен герой във всички наши житейски сценарии, обича така да си играе с нас и да завърта съдбите ни, че точно когато сме се отказали от надеждата, светлината в тунела най-сетне се появява на хоризонта.

Ето как, точно когато Нобору е на път да преобърне живота си и да спре да чака своята приятелка да се завърне у дома, пристига съобщение от нея, което променя хода на повествованието изцяло. И въпреки, че време и пространство ги делят безмилостно, краят на тази история съвсем лесно може да се окаже началото на тяхното съвместно бъдеще. Пък ако се намерите в локвичка сълзи след като прочетете мангата, ами изглежда това е нормално за този жанр. И на мен лично ми допада много.

~ * ~