Дълго време се двоумях дали да напиша това ревю. Защото за мен книгата представляваше доста тежък емоционален товар, който допълнително засили литературната кома, в която изпаднах по време на карантината. Вината до голяма степен си е моя – освен очевидния факт, че историята е тийн, ме привлече още и името на главната героияна – Кали (знам, знам, пуста му и суета); в същото време обаче знаех, че книгата е начало на поредица, знаех и че засяга тежки теми. И въпреки всичко взех, че я прочетох. Следват спойлери, така че четете на своя отговорност.
Сюжетът е красиво написана история за грозните неща, които се случват в живота. Разбирам, или поне се надявам, че правилно съм разбрала, основното послание на авторката. Но за мен лично историята беше изпълнена с прекалено много и прекалено тежки за читателя драми. Всяка една от тях, разгледани поотделно, биха били достатъчни, за да предизвикат социална осъзнатост, но взети накуп правят красивата романтична история между Кали и Кейдън твърде горчива и трудна за емоционално храносмилане. Кейдън е жестоко малтретиран физически и психически от баща си още от ранна детска възраст. До такава степен, че започва сам да си причинява болка, за да се справи с демоните в главата си. Кали е била изнасилена на дванадесетия си рожден ден от най-добрия приятел на брат си. Поддавайки се на детския срам и ужас от случилото се, тя тотално съсипва външния си вид и си причинява болимично-анориксично състояние. Отново в опит да се справи със спомените и демоните, произлезли от тях. Най-добрият приятел на Кали, Сет, пък е хомосексуалист, който е преживял жесток побой от съучениците си заради сексуалната си ориентация и едва е оживял от нанесените физически рани. Психически още се възстановява, предвид факта, че най-добрият му приятел и негова голяма любов, е причината хората изобщо да научат за сексуалността му на първо място. И остава Люк, най-добрият приятел на Кейдън, който пък крие своя си тъмна тайна, която авторката милостиво е решила да ни спести в тази книга.
Разбирате ли сега за какво ви говоря? Да, гадостите от живота се случват всеки ден и на всеки един от нас. Никой не е застрахован, никой не е в пълна безопасност. Нито в собствения си дом, нито навън по улиците. Хората трябва да сме наясно с този факт и да не живеем в мъничките си, перфектни балони. Но когато всичката тази грозота ти се изсипе с кофите върху главата, съжалявам, но единственото, което чувствам и разбирам, е депресията. Останах крайно депресирана след като прочетох тази книга. Да не говорим и че краят е адски отворен, предизвикващ читателя да посегне към следващото заглавие в поредицата. Само че аз си взех поука и тотално вдигнах ръце от сагата. Краят е ясен – след тонове и тонове нова драма накрая двамата ще се съберат и ще заживеят (що-годе) щастливо. Но няма нужда историята им да ме праща към ваната и желанието да си прережа вените в нея. В крайна сметка повечето от нас търсим бягство в света на книгите, а не нова доза реалност. А тук има прекомерно количество от нещата, които се случват в истинския живот. За мен лично това е в голям ущърб.
Ако трябва да посоча нещо положително обаче, което може да произлезе от прочита на книгата, то това са уроците за всички онези, които по някакъв начин са станали жертва на подобен род насилие. Историята ясно показва последиците от некомпетентното родителство, от вредите, до които мълчанието, себеобвиняването и наивността могат да доведат потърпевшите лица. Защото не, вината никога не е на жертвата. Не, не трябва да се изпитва срам от преживяното все едно по някакъв начин то умишлено е било предизвикано от пострадалия. Не, не трябва да се пази в тайна деянието, което насилникът така упорито ще се опита да оправдае с външния вид, с държанието, със самото съществуване на потърпевшия. В нито един вариант не трябва да се допуска демоните в главата ни да диктуват действията ни. Не сме сами, а помощ дебне отвсякъде. Ако болката идва отвътре, потърси помощ отвън. Ако някой те потиска отвън, обърни се към вътрешния си кръг. Някъде има някой, който ще помогне. Който ще разбере и ще се бори заедно с теб. Не се отказвай и не се поддавай на манипулациите на насилника. Просто не се предавай!
Е, предполагам все пак е имало смисъл да напиша това ревю. Надявам се да е било от полза на поне един човек някъде там, отвъд екрана 🙂
~ * ~
LadyBug's Page 