Заповядайте, заповядайте, Каравалът ще започне всеки момент. При това за втори път в рамките на няколко дни. Нечувано, дами и господа, нечувано, но и крайно любопитно събитие. Защото залогът този път не е някакъв си дребничък човешки живот. Залогът е цяла една империя, магията на Легендата… и сърцето на Донатела Драгна.
О, да, втората част в интригуващата трилогия на Гарбър стартира приключението с гръм и трясък, с хиляди въпроси и тайни, забулени в магията на Каравала, и една инатлива, пиперлива и огнена персона, която, каквото и да правите, е неизбежно да заобичате. Смея да твърдя дори, че именно цветният и безкомпромисен характер на Тела е главната съставка, която прави историята толкова интересна и забавна за четене. Но и вълшебството на играта не е за подценяване. Особено когато всичко може да се окаже истина и съдбата на цяла една империя да се крепи на крехките рамене на едно шестнадесетгодишно девойче (не ѝ казвайте, че съм я нарекла така!).
Да, този път Каравалът може и да е наистина, но все така до самия край на играта не става ясно кой каква роля играе, кой казва истината, кой крои собствени пъклени планове и кой е героят в историята. А може би герои няма, само злодеи и егоистични играчи? Ако трябва да съм напълно откровена, през цялото време подлагах всичко на съмнение и до самия финал на играта очаквах да се изиграят сто различни варианта на историята. Така от една страна бях подготвена за ударите на съдбата, които понесе Тела, а от друга искрено и на сто процента бях въвлечена в шеметната надпревара с времето, загадките на Каравала и тайните на всички замесени в играта. Макар понякога жокерите на Тела да идваха в много удобни моменти.
Има две неща, които леко ме подразниха в книгата, и заради които не ѝ дадох пълния небосклон от звезди в Goodreads – първо смятам че любовните интриги само развалят въздействието на магията на Каравала, можем да минем и без тях. Сигурна съм, че историята можеше да се завърти около семейните интриги на фамилията Драгна и без сърдечните перипетии на двете сестри. И второ – Скарлет сериозно ми лазеше по нервите в този том от поредицата. Може и да се дължи на малкото ѝ екранно време, което не дава достатъчно предистория за неадекватните ѝ действия в книгата, може и да е просто защото тя е оглупяла от любов (отново – която няма място в сюжета според мен), но истината е, че държанието ѝ бе доста разглезено и наивно. Каквото май винаги си е било така като се замисля сега.
Въпреки споменатите негативи обаче историята си е все така увлекателна и изпълнена с вълшебства, мистерии и интригуващи загадки, които със сигурност вдигат летвата в поредицата. „Finale“ обещава да ни даде отговорите на всички онези въпроси, които останаха незададени, да разкрие всички онези тайни, които останаха покрити в мрака, и може би (но само може би) да даде щастлив край на историите на три злощастни жени, носещи фамилията Драгна. Е, аз лично си чакам финалната доза магия на Каравала, но ще взема и всяка допълнителна добавка, която ще дойде с Легендата и неговите задкулисни игри.
~ * ~