След като прочетох и тотално се влюбих в „Orange“, съвсем естествено се поразрових за още материал от автора и така попаднах на „Dreamin’ Sun“. Това, според не особено щателното ми търсене в интернет, е всъщност първата завършена манга история на Такано Ичиго и честно казано по-добре да прочетете първо нея, а чак след това „Orange“. Не за друго, а защото „Dreamin’ Sun“ е типична ром-ком тийн драмичка, в която изконната цел в живота на всички герои е да намерят любовта. И да сбъднат някоя и друга мечта покрай това.
Не ме разбирайте погрешно, историята си е все така увлекателна и забавна. Но на фона на истинските драми от живота, около които гравитира сюжетът на „Orange“, този на „Dreamin’ Sun“ е сравнително по-лековат, емоционално ненатоварващ и очарователен с невинния си характер. Тук красивите графични страници на десетте тома съдържат всяка от познатите тропи в жанра – несподелена любов, забранена любов, родители, които се опитват да направляват живота на децата си, подмолни капани, поставяни от странични лица, пред щастието на влюбените и всякакви други подобни малки и големи ром-ком тийн драмички. Това определение започва да ми влиза под кожата – ром-ком тийн драмички. Мисля да се опитам да го превърна в тренд 🤷♀
Накратко Шимана е тийнеджърка, която бяга от вкъщи след като баща ѝ се жени отново след смъртта на майка ѝ. Понеже вече не се чувства на място в собствения си дом и живот, младото момиче нарамва раницата със скромно количество багаж и се отправя към неизвестното. Пътешествието ѝ не трае дълго, защото в местния парк се натъква на непознат млад мъж в кимоно, който бори тежък махмурлук и отчаяно търси ключовете си за дома. След известни перипетии и недоразумения Шимана е приютена в дома на странника заедно с други двама съквартиранти, всички ученици от нейното училище. Перспективата за самостоятелен живот сред връстници се услажда силно на Шимана и тя решава да остане за постоянно. Условията, освен да плаща наем, са: да разкрие причината за бягството си от дома, да открие ключовете за къщата на хазяина и да си намери мечта. Сега, феминистката в мен силно възропта срещу избора на мечта на Шимана – да се влюби и да стане съпруга. Но предвид културата, от която идва историята, а и свободният избор на всеки от нас да бъде каквото пожелае, коя съм аз, че да ограничавам кръгозора на художествен персонаж?!
И така, всички условия са изпълнени и шоуто може да започва. А че „Dreamin’ Sun“ си е едно истинско шоу, няма две мнения по въпроса. Първоначално Шимана се влюбва в едно момче, целува друго, накрая отдава сърцето си на трето. Междувременно любовта ѝ е тотално несподелена, а когато тя решава да се откаже от нея, обектът на чувствата ѝ спонтанно развива обратни такива към нея. Само че баща му не е много съгласен с този развой на събитията. И се започват едни драмички. В същото време Зен, underdog-ът на историята и мой абсолютен фаворит, страда явно и очеизвадно по Шимана. Което предизвика известни негативни чувства към момичето у моя милост. Завихрят се още шепа-две странични интрижки, после минава известно време и накрая идва щастливият край. Направо ви спечелих за каузата с това резюме, нали?…
Истината е, че макар да е в коренно различна категория от „Orange“, „Dreamin’ Sun“ си притежава своего рода очарование, интересен сюжет и графична красота. Персонажите са изключително сладки, забавни и така естествени, че понякога читателят забравя художествения им произход и ги възприема като съвсем истински хора. Така де, има голяма вероятност покупката ми на тениска с панди да е вдъхновена от Зен и любовта му към гушливите мечета. Да не забравяме и че историята отново е тип shoujo, или както аз го наричам YA еквивалента в мангата. Така че със сигурност ще спечели едно-две (хиляди) сърца сред почитателите на жанра.
Източник на корицата: picuki
~ * ~