Ако „Създадена да убива“ прави дълбоко впечатление с оригиналните си и тъмни туистове (беден български речник, не ме съдете твърде строго), то в „Императрица“ летвата се вдига толкова високо, та чак свят му се завива на човек да следи всичко, което се случва между страниците на книгата. Децата-мечтатели най-накрая постигат своята цел, но на каква цена – във втората част от поредицата „Враг на империята“ политическите интриги, задкулисните игри, предателствата и приятелствата ще претърпят шокиращ брой непредвидими обрати, така че дори най-наблюдателният читател да се изгуби безследно в космоса на историята. Всеки от персонажите също ще претърпи коренна промяна в характера, някои ще израснат до пълния си потенциал, други ще се превърнат в най-големия си кошмар. Любовта между Тирус и Немезида ще бъде подложена на сериозни изпитания. А ако се намерите в позиция да критикувате действията на някои от героите, то значи сте инвестирали в историята също толкова емоции, колкото и аз.
Мечтата за междугалактически мир на Тирус ще го отведе на смъртоносно пътешествие, което от своя страна ще му разкрие истини, за които дори той не може да се подготви предварително. Любовта му към Немезида може да се окаже сериозна пречка за изграждането на империята, която той вярва, че може да сътвори, особено сега, когато вече държи трона. Но младият император има непоклатима вяра в интелекта си, както и в своята любима, и вярва, че осланяйки се на тези две константи в своя живот, може да постигне всичко, което си постави за цел. Но невинността, или по-скоро невежеството на Немезида по мое мнение, отново ще ѝ изиграе лоша шега и откровено казано ще обрече сюжета на историята да поеме по много по-тъмни и несретни пътища. Аз лично се намерих в позиция на критика към действията на изчадието, защото според мен тя сама се обрече на съдбата, която я сполетя във финала на книгата. Колкото до Тирус, за мен той просто действаше по начина, завещан му от обкръжението, потеклото и отредената му роля във властта.
Определено втората част от поредицата „Враг на империята“ е страшно интригуваща, динамична и изпълнена с безчет обрати, интриги и политически игри. Историята поема в неочаквани посоки, а персонажите демонстрират страни в характера си, които изненадват дори самите тях. И макар голяма част от неизвестните в сюжета да получават своите отговори, то краят на книгата ни оставя на ръба на разума в очакване на предстоящата развръзка с финала на поредицата. Но с каквито и чувства да оставяте Немезида и Тирус след прочита на „Императрица“, то поне едно е сигурно – само майсторски написан наратив има силата да остави толкова дълбок емоционален отпечатък в ума на читателя. А по всичко личи, че С. Дж. Кинкейд е създала именно такава история.
~ * ~
LadyBug's Page 