Създадена да убива, научена да обича

Започнах тази книга като част от предизвикателство. Не че така или иначе не я бях сложила в списъка за бъдещи четива, но беше в списък с бъдещи четива, които може би, най-вероятно, почти сигурно никога няма да прочета. Е, добре че в крайна сметка книгата стигна до нощното ми шкафче. Защото се оказа не просто добра и увлекателна, а направо феноменално интересна и пристрастяваща.

Историята напомня атмосферата на друга любима научно-фантастична поредица, а именно „Лунни хроники“ от Мариса Мейър. Същият приключенски дух, същото космическо пространство, но с нови премеждия и нови опасности за героите и Галактиката. Сюжетът изобилства и откъм комплексност, динамика, непрекъснати обрати и непредвидими политически машинации. Разбира се, не сме се разминали с типичните жанрови тропи и клишета, но необикновеният образ на Немезида компенсира и омекотява употребата им. Така всъщност читателят получава едно крайно интригуващо, напрегнато и драматично четиво.

Както споменах вече, Немезида определено не е типичната героиня, откроявайки се със своята необичайна комбинация от невинност и безкромпромисна смъртоносност. Немезида е невинна и неопитна в чувствата си, което и поражда голяма част от грешките ѝ в общуването и действията ѝ, но в същото време е толкова умела в поддаването на смъртоносните си, вродени инстинкти. В крайна сметка тя е генетично създадена да бъде доживотен бодигард на Сидония – дъщерята на галактическия сенатор Империан. Но съдбата има други планове за нестандартното изчадие, планове, които не само ще преобърнат живота ѝ и ще пренапишат всички правила в него, но и ще я изпратят на пътешествие, коренно различно от това, което обществото очаква от нея и нейния вид. И именно тогава историята започва да става наистина интересна и непредвидима.

В ролята на поставено лице Немезида ще се сблъска с всяка една добре позната човешка емоция и ще я изпита в пълния ѝ капацитет, докато междувременно ще ѝ се наложи да маневрира из сложните и оплетени политически междугалактически отношения в императорския двор. Но когато ѝ се налага да заплати твърде висока цена за новия си живот, Немезида ще бъде принудена да вземе най-трудното си решение – на кого да повярва, че няма да я предаде. Ако трябва да съм напълно откровена, дори аз не мога да постигна единодушно решение по въпроса.

Ако тепърва се запознавате с поредицата, моят горещ съвет е да спрете с четенето до първа книга, защото издаването на трета ще се позабави, а веднъж прочели „Императрица“ може и да се окажете твърде пристрастени към историята, та да я пуснете с лека ръка. А може и просто аз да съм си такава луда читателска глава. При всички положения обаче това наистина е една много добра космическа история!

~ * ~