Тъмният завет на децата с тъмна дарба

Гледах да нямам много големи очаквания към тази книга, защото все пак идва като продължение на завършена трилогия и макар много автори да превръщат дописването в практика напоследък, това не означава, че завръщането към нещо приключено води до добри резултати. Но въпреки всичката тази негативна нагласа, „Тъмен завет“ успя да ме изненада много приятно. Светът си е точно такъв, какъвто си го помним, героите са пораснали и променени, но в основата са си все същите очарователни персони, в които се влюбихме. Новите попълнения сред тях само допринасят за колорита на историята и много добре се напасват на динамиката и характера на сюжета. Книгата е по-описателна, отколкото пълна с диалози, но то някак няма как да разкажеш подобна история без този похват. Въпреки това действието е наситено с динамика, интриги, мистериозни ретроспекции и немалко сцени на екшън и пси демонстрации. И накрая, но не на последно място, задълбоченият и вещо представен образ на Зу допълва картината на историята до съвършенство. Защото пси децата може и да са пораснали, но възрастните около тях все така страдат от предразсъдъци, страх и грозна жажда за власт.

„Най-жестокото качество на живота е, че просто си продължава – слънцето изгрява, гравитацията държи краката ти на земята, цветята отварят лица да поздравят небето. Твоят свят може и да рухва от скръб, болка или гняв, ала небето продължава да разцъфва в най-прелестните изгреви, стопляйки постепенно багрите си от виолетово до мидено розово.“

Интересно бе да се види какъв е светът на Руби и компания пет години след събитията в оригиналната трилогия. Всички жертви и компромиси, които децата направиха със себе си, безопасността и собственото си бъдеще, обещаваха един по-добър и изпълнен с толеранс свят. Но през погледа на Зу и събитията, които я тласкат към различни разкрития за правителството и собствения ѝ „приятелски“ кръг, показват единствено, че хората ще си останат хора и никога няма да приемат новото, различното, без преди това да се опитат да унищожат света. Само за няколко дни и само с няколко умели лъжи светът на Зу бива разграден до основните си атоми и всичко, за което младата вече жена се е борила през последните 5 години, отива в праха на разрухата. Но то няма как и да устои на бурите, когато основите се оказват също толкова прогнили, колкото и хората, преструващи се на загрижени за добруването на пси поколенията. Но това, което потисниците не разбират е, че макар и с тъмен завет, децата с тъмна дарба винаги ще намират път към светлината:

„Заслужаваме свобода. Заслужаваме много повече от това. Обречени сме на тъмен завет, но те не подозират колко добре сме се научили да живеем в сенките, да творим своя собствена светлина.“

Не дадох пълния комплект от звезди на историята, защото първо описателният характер на сюжета ми дотягаше на места, и второ историята бе изградена като основа за нова трилогия, а в последните 20-тина страници авторката като че ли изведнъж се присеща, че не може да остави отворен край, и претупва на бърза ръка финала. Получаваме самостоятелен роман в една вече известна и любима вселена, който на пръв поглед е завършен, но в крайна сметка се оказва с не съвсем пълноценна натура. Няма пълно щастие предполагам. Все пак се радвам, че най-накрая отделих време да прочета книгата.

Като цяло много добро изпълнение в лицето на Бракен, признавам че покрай дуологиите ѝ малко си поразвалих мнението за писателските ѝ способности. Но може би „Тъмна дарба“ е нейното призвание и писането на романи за тази вселена винаги ще довежда до увлекателни, динамични, напрегнати и прекрасни истории.

~ * ~