Сладко-горчивият живот на тийнейджърите в Orange

От началото на годината открих ново за мен книжно удоволствие, а именно мангата. Прехвърлих няколко по-известни поредици и днес искам да ви разкажа за една от последните прочетени такива, които като тип история се водят shoujo, или както аз ги наричам YA еквивалента в мангата. Това конкретно заглавие – „Orange“ – попадна в полезрението ми благодарение на не кой да е, а именно Теми от блога Writing is fun. Тъй че вече със сигурност знаете, че това ще да е интересна история, щом и двете сме ляли сълзи над едни и същи рисунки.

Накратко историята разказва за група приятели в гимназията, които получават писма от своето аз от десет години напред в бъдещето. Чрез тези писма те се сдобиват с инструкции как да променят настоящето си така, че да спасят новия ученик в класа от страшната съдба, която го дебне в края на учебната година. В по-голямата си част историята е разказана през погледа на главната героиня Нахо и в основата си е предимно невинна тийн история за трепетите на първата любов, за борбата със собствените притеснения, които ни спират да живеем живота си така, както ни се иска, за преодоляването на съжаленията, и разбира се за важността на психическото здраве и признаците на депресия, за които е хубаво да следим сред приятелите си, за да ги предпазим от инциденти.

Нещата, които мен ме спечелиха в тази история, са същите, които на моменти и малко ме подразваха. Нахо бе твърде плаха и несигурна, прекалено срамежлива, например. Сува, който за мен беше истинският герой в мангата, бе прекалено саможертвен. Какеру, който играе ролята на новото момче, бе твърдо решен да страда сам и да остане сляп за светлата страна на живота. Но предполагам Какеру най-малко мога да го виня за позицията му в историята. Така де, имаше неща, които на моменти се опитваха да събудят хейтъра в мен. Но после си припомнях собствените първи стъпки в любовта, спомних си изпращането на посредници, които да предават съобщения до обекта на желанията ти и които твърде често служеха като буфер между двама млади и срамежливи влюбени. Спомних си писмата и съобщенията, които сме си изпращали, начинът по който съм се чувствала тогава, и изведнъж нищо вече не бе така дразнещо в поведението на който и да е от героите. Дори напротив – станаха ми по-мили и близки до сърцето.

„Orange“ е трогателна история, която ще ви разплаче и натъжи, ще ви изпълни с меланхолия и дори може би своего рода съжаления за миналото, но след това ще напълни сърцето ви с радост и щастие, ще ви покаже положителната страна на всяка ситуация, ще приспи демоните ви и ще ви даде толкова много поводи за усмивки. „Orange“ е очарователна история, невинна и красива и едновременно с това сладко-горчива. Всички персонажи вътре са като копирани от истинския живот и са така достоверни и реални в чувствата, закачките и жестовете, които правят един към друг. „Orange“ е като едно мини копие на книгата за живота. Животът в гимназията, животът на подрастващите, които тепърва се сблъскват със сивотата в него. Животът в цялата му красота.

„Благодаря ти, че ме чака през цялото това време“

~ * ~