Добре че Джей Кристоф е толкова благороден и отделя значително количество страници в началото на своите книги, та да ни припомни каква всъщност е драмата и за какво се бори героят. Вярно че който е чел „Нивганощ“ и „Божигроб“ едва ли лесно е забравил сюжета на историята, но все пак си е друго нещо, когато ти го припомнят в цветущи и живописни детайли. Толкова живописни всъщност, че чак започваш да се чудиш винаги ли е изобилствал текстът от толкова много кръв, секс и просташки език. Сега звуча като баба си – „просташки език“. Но което си е така, ами така си е.
В интерес на истината дадох пет звезди на книгата само заради емоционално заредения ѝ финал. Като цяло обаче нещо ми куцаше в повествованието през цялото време – може би прекалената употреба на гореспоменатите секс, кръв и вулгарности, може би защото свръхестественият елемент беше леко занемарен, макар да изигра важна роля в крайната развръзка, а може би и защото имаше твърде лигави и излишни романтични мелодрами. Честно казано има за какво да се хване човек, ако си търси кусури. Дори ще стигна до там и ще кажа, че наративът ми беше леко хаотичен откъм гледна точка на това, че нямаше консистентност в действията и решенията на персонажите. Динамика – в изобилие, но наситена с толкова разнородни и противоречиви събития, че в един момент читателят се отказва да следи развитието на историята и просто се наслаждава на порното и саркастичните забележки. Ако ви кефят такива неща, разбира се.
Добре де, не искам да съм толкова груба, защото в крайна сметка това е книга на Кристоф и наред с негативните има и много позитивни черти – чете се бързо и леко, забавна е със сарказма и остроумието си, изненадва с разкритията и обратите си, и дори съдържа моменти, в които читателят (аз) може да пусне сълза. Така че да, благородни ми приятели, това определено е финал, който си заслужава прочита. Може и да ви остави със смесени чувства, но със сигурност ще ви предостави приключение като никое друго.
~ * ~
LadyBug's Page 