Годината на оракула във време на промяна

Какво ще направите, ако една сутрин се събудите със 108 предсказания за бъдещето? Ще задържите ли знанието за себе си, черпейки лична изгода, или ще се опитате да предупредите света за бъдещите бедствия? А всъщност имаме ли бъдеще изобщо, ако знаем какво предстои? Тези и още много други философски въпроси възникват в главата на читателя докато преживява една година заедно с Оракула и Сайта. И въпреки че пътят напред изглежда вече предначертан, след сбъдването на 108-те предсказания съдбата на света ще бъде забулена в мистерия. Предупреждение или пророчество за самите нас е тази книга – предлагам ви сами да прецените след като я прочетете 🙂

Този тип истории са едни от любимите ми. Най-малкото винаги успяват да ми грабнат вниманието и обикновено си заслужават отделеното време. Макар „Годината на оракула“ да не бе точно това, което си представих от анотацията, все пак се оказа доста читава и интригуваща история. Малко спойлери – така и не стана ясно кой и защо изпраща предсказанията на Уил, самото действие на сюжета не бе наситено с подсказки от бъдещето за правилно наместване на парчетата от пъзела на настоящето в стил „Заплащането“ („Paycheck“, филм с Бен Афлек и Ума Търман). По-скоро идеята на книгата бе да покаже задкулисния живот и много вероятното развитие на събитията за Оракула и хаосът, който предсказанията му могат да предизвикат. Разглеждани самостоятелно всяко от пророчествата не представлява кой знае какво предизвикателство за света. Съчетани с действията на Уил и хората, до които стигат тези пророчества, резултатът от тази комбинация може да се окаже доста катастрофален. Дори апокалиптичен.

„Беше като да се мъчиш да играеш шах в тъмна стая, в която трябва да разпознаеш ходовете на опонента си само по миризмата. А си настинал. И опонентът ти е Бог.
Напразно.“

И отново се връщам на спойлерите – признавам, че ако имаше малко повече яснота за източника на предсказанията, както и може би малко по-динамично и изпълнено с екшън и приключения действие, щях да бъда доста по-впечатлена от сюжета. Книгата и така много ми допадна, но за не повече от 3.5 звезди по скалата на Goodreads. Все пак Философският характер на повествованието се запазва и оставя читателя доста замислен над случващото се, над алтернативните пътеки, по които тръгват персонажите в опит да избегнат сбъдването на пророчествата, но в крайна сметка стигат до едно и също заключение – каквото има да се случва, ще се случи. Оттук идва неизбежният ответен въпрос – господари ли сме на собствената си съдба или всичко е предначертано и свободната воля е просто мит? И ако се опиташ да счупиш оковите на бъдещето, не подписваш ли така сам собствената си присъда? До края на тази напрегната надпревара с времето вниманието и интересът на читателя ще бъдат максимално ангажирани, а финалът на книгата определено няма да ни остави безразлични към съдбата на света, в който живеем в момента. С други думи имайте едно наум, когато разгръщате страниците на „Годината на оракула“, защото знанието е сила, но също така е и смъртоносно оръжие в ръцете на правилния човек.

„Съдба, орис – подобни концепции са само митове.
Ние сме решенията, които вземаме.
Взимайте добри решения.“

~ * ~