Любовни романи? Не, наричайте ги наръчници

Мисля че съм тотално влюбена в тази книга! Изключително много се забавлявах, докато я четях, като толкова бях потънала в сюжета и героите, че дори на места доста сериозно им се поскарвах за глупостите, които казваха или правеха. То е ясно, че това е любовен роман и тропите с техните крайни резултати са известни от самото начало, но Лиса Кей Адамс е намерила начин да вкара оригинален туист във всяка една от тях. Така повествованието продължава да носи познатия, изпълнен с топлина, розови нюанси и захарно щастие, характер на любовните романи като в същото време се вмъква много удобно в дрехата на новото време. Теа е силна и безкомпромисна жена, която знае какво иска и не я е страх да се бори за него. Гавин, очарователният, заекващ Гавин, е мъж, който се научава да говори универсалния език на емоциите и в края на книгата вече е човек, който не се страхува да разголи сърцето и душата си пред близките хора. Като прибавим и неконвенционалния за нашите представи мъжки читателски клуб на съотборниците на Гавин и то вече ви става ясно, че това е книга, която не се оставя току-така далеч от погледа.

Да ви кажа честно, любовните романи са от тези истории, които подбирам с голям каприз и много външни уговорки. Именно защото заложените в жанра тропи не са много разнообразни и когато се сблъскаш с тях повече от десет пъти, просто ти омръзват. Но „Тайният мъжки клуб за любовни романи“ ме впечатли още с излизането си на английски миналата година и почти веднага го качих на киндъла за бъдещо четене. И като всеки книжен червей забравих за заглавието докато от издателство Ибис не обявиха издаването му у нас. Дали пък не е съдба това? Е, прочетох я, и макар в началото никак да не бях настроена за романтика, тя някак се случва между другото в тази история докато сюжетът предимно забавлява и увлича читателя в размисли за живота, любовта, семейството и универсалната истина за силата на комуникацията срещу всяка човешка несгода. И просто ей така се оказа, че страшно много ми се чете романтика. Главно романтиката между тези двама млади, наивни и много инатливи герои.

Признавам, че Теа ми бе по-малко любимият персонаж за сметка на Гавин. Дори сестра ѝ малко ме изнервяше с откритото ѝ вмешателство в отношенията между двамата. Да, разбирам от какво минало произхожда поведението им, но все така си ме ядосваше на места. То бива, бива емоционален багаж, ама чак па толкова 🙂 Гавин от друга страна спечели сърцето ми с очарователното си заекване, любовта и лоялността, които демонстрираше към жена си, и мъжката му наивност за толкова много неща в света около него. Но най-вече ме спечели с готовността си да се учи, да се промени, да израсне като човек, мъж, съпруг и баща. Та дори и като приятел – мисля че всички видяхме как към края на книгата омекна в отношението си към Мак.

Да, това определено е история, в която човек може да се влюби с лекота и с удоволствие да прекара няколко часа в приятната ѝ компания. Както написах и в Goodreads – напълно заслужени пет звезди в жанра си!

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

~ * ~