Какъв по-добър начин да се разсее човек от мрачните мисли напоследък и да се отправи на пътешествие с лирична музика, забавна компания и очарователен стар питбул, от това да хванете малката „балетна“ книжка на Кристина Форест и просто да се изключите от света за няколко часа? Така де, светът и без това си е затворен в момента.
„Понякога се случва хората да вярват в себе си, но това не е достатъчно, ако усещат, че им липсва подкрепа.“
„Накъдето ме водят мечтите“ е трогателна и много приятна за четене история за куража да следваме мечтите си, за силата на вярата в собствените ни способности и за смелостта да се опълчим дори и на най-близките си хора, когато техните страхове и предразсъдъци стоят на пътя на нашия успех. Все силно мотивационни и вдъхновяващи теми за размисъл. Благодарение на тази книга читателят ще има възможността да попътува, да послуша хубава музика и искрено да се забавлява с перипетиите на двамата млади героя, като в същото време се въодушевява и поучава от мъдростта на младостта. Но наистина – най-любимата ми част в цялото повествование може би ще си останат отношенията между Клоуи и Илай, които претърпяха и най-голямо развитие в историята.
Все пак предупреждавам, че това си е типична тийнейджърска книга и като такава е написана през призмата на розовите очила. Така че игнорирайте характерната за жанра наивност на персонажите и просто се забавлявайте с техните дразги, романтични моменти и прояви на сила на духа. В крайна сметка с добра музика, танци и сърдечна компания, всичките налични между страниците на „Накъдето ме водят мечтите“, човек може да се справи с всяко изпречило му се предизвикателство.
Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!
~ * ~
LadyBug's Page 