Донъли ми е така любима писателка, ето защо тази ѝ книга ми е малко като болна тема, тъй като преобладаващото ми впечатление от „Доведената сестра“ клони към разочарование. И то не защото съм имала някакви велики очаквания към историята или съм си я представяла развита по конкретен начин. Не, разочарованието ми идва от явната пропаганда за социална справедливост, криворазбраният феминизъм и непрекъснатото четене на морал, с които е изпълнен текстът на книгата. Идва един момент, в който дадени теми просто се преекспонират до такава степен, че чак губят оригиналните си сила и предназначение. Опитвам се да бъда широкоскроен човек и в по-голямата си част възгледите и разбиранията ми могат да се окачествят като феминистки. С което нямам проблем. Но за мен равенството, за която и негова форма да говорим, е именно това – равни права и възможности за всички. Не както е модерно напоследък да навираш в лицата на хората грешките и недостатъците им и да не им даваш никаква възможност за промяна и растеж, като в същото време ги заклеймяваш като „лошите“ и „некачествени“ членове на обществото. Похвално за Изабел, която откри вътрешния си глас и се научи да го използва правилно. Shame! с камбанка за Донъли, която се възползва от моментума на съвременните обществени движения, за да си продаде книгата.
„В този тъжен и труден за живеене свят наистина има магия. Магия, по-могъща от съдбата и от шанса. И тя може да бъде срещната на най-малко очаквани места.
(…)
Това е магията на крехките и склонни към грешки създания, способни както на неописуема жестокост, така и на безкрайна доброта. Тя живее у всяко човешко същество, готова да ни предложи изкупление. Да ни преобрази. Да ни спаси. Стига да намерим кураж да се вслушаме в нея.
Тя е магията на човешкото сърце.“
Понеже не съм сноб и знам че има хора, на които подобни неща не им правят впечатление или най-малкото не им влияят на читателското преживяване, пък и защото въпреки всичко прозрях крехката поука зад тежката фасада на наратива, ще ви споделя и положителните си впечатления от историята. „Доведената сестра“ поставя в центъра на сюжета по-малката от двете „грозни“ сестри на Пепеляшка. Историята започва от там, от където тази на Ела приключва в класическата приказка – „и заживели щастливо“. След като принцът се жени за красивата и очарователна Ела и истината за живота ѝ с доведеното ѝ семейство излиза наяве, Изабел и Октавия научават що е то живот на труд, страх от загубата на насъщния и обществена неприязън. Момичетата изпадат в пълна изолация и немилост и макар новото им положение да се оказва непоносимо за психиката на майка им, е именно средата, в която талантите и на двете избуяват и процъфтяват с пълна сила. В хода на развитие на действието Изи и Тави ще открият собствения си глас, ще се научат да бъдат самостоятелни личности, ще се осмелят да се борят за мечтите си, но най-вече ще се научат да обичат самите себе си такива, каквито са. Обществото винаги ще търси начини да ни слага етикети и да налага граници на развитието ни, за да може по-лесно да ни контролира. Важното е никога да не губим реална представа за истинската си същност и да не позволяваме на никой и нищо да ни отклонява от пътя на собствения ни успех. Дори и ако ще това да са великите Мойри и той – Шансът.
Нотката свръхестественост в сюжета беше другият плюс, който вдигна крайната оценка на книгата при мен. Донякъде сюжетът наподобяваше този на „Красавицата и Звяра: Изгубена в книга“, само че този път за душата и самият живот на героинята се бориха цели три свръхестествени фракции – Мойрите, Шансът и най-древната от всички – кралицата на феите (играеща ролята на феята кръстница от класическата приказка). Въпреки непрекъснатото вмешателство и пречките, Изабел успява да преобърне хода на собствената си съдба и да започне да чертае свой уникален път, в който етикети като „грозна“, „безполезна“ и „трудна“ просто нямат място.
Благодаря на издателство Orange Books за предоставената възможност!
~ * ~
LadyBug's Page 