Никой никога не знае какво в действителност се случва в главата на един писател. Световете, които създава, и персонажите, на които вдъхва живот, ни грабват до такава степен, че не се спираме да се замислим кой реално е техният „Бог“. Кой задава рамката на сюжета, кой разиграва различните ситуации, в които изпадат героите, кой решава кой ще оцелее до края на повествованието и кой ще умре – това са въпроси, които рядко си задаваме. Но именно те съдържат истината зад лъжата, която се разиграва по страниците на любимата ни книга.
Колийн Хувър е предприела едно литературно предизвикателство в лицето на „Верити“, драстично отклонявайки се от типичните за нея емоционални романтични истории. Не се заблуждавайте обаче – емоции има и тук, но те са толкова далеч от розовия спектър, с който сме свикнали, че дори интимните сцени между героите имат сив и безличен характер. Като че ли авторката иска да акцентира върху липсата на любов чрез живописни и доста потни размени на ласки между чаршафите – това е най-дългият евфемизъм за секс, който някога съм използвала в ревю. Сега, след като са минали няколко дни от прочита на книгата и съм имала достатъчно време да поразсъдя допълнително над сюжета, дори смея да твърдя, че Хувър най-безочливо е приложила писателския метод на Верити в написването на историята на самата Верити. Или както казват колегите на работа – inception в inception-a. „Верити“ е като инвертирана версия на романтичните истории, в които писателката се е усъвършенствала през годините, и въпреки това успява със същия успех да грабне вниманието на читателя и да го шокира, предизвика и умопомрачи до самите си финални думи.
За пореден път Хувър впечатлява аудиторията си със способността си да разнообразява, да адаптира и да съчинява сюжети, които съдържат всяка позната ни от жанра тропа и въпреки това ни вплитат в света си без огромни усилия и уговорки. „Верити“ в действителност е психологически трилър, написан съвсем в стила на някои познати филми като „Шперцът“, „Криеница“ и „Готика“. Историята е толкова достоверно изградена и поднесена на читателя, че до самия ѝ финал не става ясно какви са били истинските мотиви зад действията на всеки от персонажите. Има ли невинни жертви или всеки е в някаква степен психопат? Има ли ситуация, която да оправдае проявата на безмилостна жестокост, маскирана като справедливост? И кой всъщност притежава моралното (защото законното е ясно) право да раздава правосъдие, когато всички заинтересовани страни са афектирани от конфликта? Едва ли има правилни и най-вече безпристрастни отговори на тези въпроси, но пък „Верити“ доста сполучливо успява да въвлече читателя в дебата по тях. Знам го, защото вече два пъти го водя с хора, прочели книгата.
Хувър е написала напрегнат и наситен с обрати роман, който предизвиква моралния кодекс на всеки, дръзнал да разлисти страниците му. Това е книга, която ще ви накара да се усъмните във всеки написан ред, а накрая да се усъмните и в реалността, в която се завръщате след прочитането ѝ. Това не е леко четиво, нито е четиво за твърде праволинейни хора. Но е четиво, което прави силно впечатление и оставя дълбока следа у читателския ум. Също както Верити белязва живота на своите близки.
Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!
~ * ~
LadyBug's Page 