„- Значи аз съм интересна? – бавно го попита тя.
– Ти си истинско ходещо бедствие – безцеремонно отвърна Джианг. – Обучаваш се на тайни, забранени техники със скорост, която неминуемо ще доведе до наранявания – при това такива, от които няма да можеш да се възстановиш. Разбрала си толкова погрешно текстовете на Сийджин, че според мен сама си измислила нова форма на бойно изкуство.“
Изобщо не бях подготвена за тази книга. Представете си, в ума ми тя бе просто „някакво азиатско фентъзи“. Нямах съмнения, че ще ми хареса, защото адашката Кики Амаиро скочи с такова ентусиазирано „ДА!“, когато я попитах дали да я чета, но при все това наистина не очаквах да се пристрастя чак толкова. И то още с първите страници! Дали защото изобщо не съм запозната с азиатската култура и бит, още по-малко с тяхната геополитическа история, или защото талантът на Куанг е неоспорим, но веднъж започнех ли да чета, просто не можех да се спра. И някак хем се случват толкова много неща, хем в края на вечерта съм прочела едва стотина страници, хем след няколко дни идва краят на книгата и аз съм WTF?! Много драма, знам, а ревюто едва започва. Brace yourself, дет се вика на български.
Сюжетът ни запознава с Фанг Рунин, Рин накратко, сираче от Втората Война на маковете, която в стремежа си да се отърве от уреден брак се впуска с всички сили в подготовката за изпита Кеджу. Успехът ѝ на изпита е така феноменален, че тя е приета да учи в най-елитното военно училище в империя Никан – Академията Синегард. Там обаче Рин научава, че трудностите в живота ѝ тепърва започват. Отритната от връстниците си, презирана от учителите си, изплашена и сама младата девойка прегръща болката и обидата и ги превръща в силен мотиватор, който да я изстреля в челните редици на отличниците. И точно когато победата е току под носа ѝ, Рин научава нови тайни за себе си, света и божествата, на които Империята отдавна е спряла да се кланя. Но изпитанията за нашата героиня едва сега започват, защото Трета Война на маковете заплашва да подпали земите на народа ѝ и изглежда единствена Рин притежава силата и волята да защити дома си. Но на каква цена?
Защо ви разказвам всичко това – за да имате по-ясна представа с последващите ми разсъждения. В началото историята носи духа на любимата ми Мулан, а когато Рин влиза за първи път в Академията, получих едно такова носталгично усещане за Хогуортс, но всички мекушави чувства биват стъпкани под суровата истина за живота в Империята. Истина, която бавно, методично и с големи детайли ни бива разкривана страница след страница. Куанг с голяма дълбочина и авторитетни познания ни описва света, религията, бита и историята на Никан, вдъхновен от Китай от средата на 20-ти век. Когато Рин се подготвя за изпита Кеджу с различни логични задачи, отговорите и схемите, чрез които да достигнем до тези отговори, се предават и на нас. Когато Рин я изпитват за историята на основаването на Никан, урока усвояваме и ние. Когато учениците на Академията учат за двете макови войни или пък стратегия при различни военни патови ситуации, когато тренират бойни изкуства, когато Рин води задълбочени философски дискусии на тема религия със смахнатия си учител по Познание – всичко това се предава с абсолютно същия ефект и на нас, читателите. Така не просто се запознаваме със света и сюжета на книгата, но и някак неусетно ставаме част от случващото се в нея. Усвояваме знания, поемаме ударите, насочени към Рин, мразим враговете и обичаме приятелите ѝ, пътуваме из цялата Империя и отвъд нея, водим война, понасяме жестоките ѝ последици и се изправяме очи в очи с едно безкомпромисно божество. Да ви кажа аз се изморих само докато ви описвам премеждията на Фанг Рунин, представете си какво ѝ е на горкото девойче.
Уникална книга с богата история, детайлни описания, динамичен сюжет, реалистични персонажи, чието израстване се случва пред самите очи на читателя, и напрегнати сцени, чието развитие става все по-непредвидимо и изненадващо с всяка следваща от тях. Фанг Рунин претърпява такава богата метаморфоза от началото до края на книгата, че лично аз усетих нейното развитие като свое собствено. И ако ме попитат, не знам дали не бих взела абсолютно същите решения като нея, изправена пред обстоятелствата, с които трябваше да се справя Рин. Моралните и етични казуси в книгата са толкова много, че едва ли има правилен отговор на който и да е от тях. Особено по време на война. Особено с кръвожадно божество шепнещо в ухото на объркано, изплашено и гневно дете.
„Нищо не е писано – отсече Фениксът. – Вие, човешките същества, винаги смятате, че сте предназначени за разни неща, за трагедия или величие. Съдбата е мит. Съдбата е единственият мит. Боговете не избират нищо. Ти избра.“
Благодаря на издателство Orange Books за предоставената възможност!
~ * ~
LadyBug's Page 