Момиче или дракон? А защо не и двете едновременно

„Не мога да кажа, че някога съм се чудила какво е да бъдеш човек. Дядо Гранат винаги казваше: „По-добре да не говориш с храната си“, а както всеки дракон знае, хората са най-опасното от всички ястия.“

Кажете ми сега при такова очарователно и забавно интро как да не се захласне човек по историята? Съвсем леко и апетитно си „хапнах“ книжката за един ден. Хапнах и мъничко шоколад покрай нея, признавам, но няма как да постъпи читателят друго яче, когато 90% от текста съдържа различни производни на думата шоколад. И какао. И захар. И още мляко, сметана, крем… Един момент да ида да си взема нещо сладичко от шкафа…

Така, до къде бях стигнала? А, да – шоколад! Ъм, не… „Дракончето с шоколадово сърце“! Откровено казано рядко попадам на детска история с толкова консистентен сюжет, пленителни персонажи и увлекателен наратив, който буквално да те залепи за страниците. Тази малка книжка със сърцати герои и реалистичните им премеждия (очевидно не визирам съществуването на дракони и магия) съвсем спокойно може да се хареса на по-порасналите читатели дори повече, отколкото на предназначената си аудитория. Така като се замисля, може и да греша – книжката може и да предизвика семейна война за правото на следващ прочит у дома.

Разбира се, наред с шоколада в историята се споменава това-онова и за истинските неща от живота. Неща като това да намериш собствения си глас сред роднинската глъчка. Да намериш истинското си призвание, онова, на което всеки от нас търси да посвети оставащото си време на тази земя. Неща като да намериш силата и куража да отстояваш това, в което вярваш с цялото си сърце и душа. Както и волята да се изправиш и да опиташ отново, въпреки провала. Сещате се – типичните детски екзистенциални главоблъсканици 🙂

„Дракончето с шоколадово сърце“ може и да е предназначена за по-малките читатели сред нас, но съвсем успешно увлича всяка възраст в шоколадовите и изпълнени с магия приключения на едно новоизлюпено, което пределно ясно знае как да се справи с големия, страшен свят, но в крайна сметка разбира и истинската стойност на домашния уют и безопасността на майчината опека. Също така и че шоколадът е по-добър от образованието. Цитирам драконите, разбира се, съвсем не твърдя, че това са мои заключения.

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

~ * ~