Достатъчно добри ли сме? Да, всъщност сме достатъчно добри.

Откакто разбрах за съществуването на тази книга, веднага си я отбелязах като must read. Аудиокнигата отлежаваше в телефона ми от една година, когато научих прекрасната новина, че „Becoming“ получава български превод. Оттам насетне всичко е история, както се казва.

Истината е, че това съвсем не е лека книга за четене. От една страна имаме подробен разказ, изпълнен с всеки мъничък детайл, който госпожа Обама е запазила в паметта и дневниците си. А когато събереш повече от петдесет години житейска история с все подробностите, се получава доста наситен наратив. От друга страна имаме емоционалната тежест на текста. В своята автобиография бившата Първа дама на Съединените Американски Щати е крайно откровена и напълно безпардонна в описанията на чувствата, които е изпитвала, ситуациите, в които е изпадала, трудните решения, които е взимала, и уроците, които ѝ се е налагало да усвои по пътя напред. Мишел Обама дава ексклузивен поглед зад колисите на привидно бляскавия президенстки живот и не остава никакво място за съмнение, че отвъд оградата невинаги ни чака по-зелена трева.

Ако и вие като мен сте имали малко по-лъскава и небрежна представа за личността на бившата Първа дама, нека ви предупредя – очакват ви големи изненади. Образът, представян ни в продължение на осем години през медийните филтри, едва леко се докосва до повърхността на една иначе страшно комплексна и така истинска жена, каквато е Мишел Обама. И тя, като повечето от нас, израства в предградията, в нормално семейство от средната класа, сред приятели и роднини, сблъсквайки се със същите удари на съдбата, с които се сблъсква всеки от нас. Черният цвят на кожата ѝ обаче придава допълнителна тежест на трудностите, пред които се изправя госпожа Обама, както и един по-силно изразен политически характер на историята ѝ. А това, че е жена, и то цветнокожа жена, съвсем не прави нещата по-лесни. И ето как лицемерието на един напреднал и цивилизован свят лъсва в цялата си грозота. Мишел Обама не ни спестява нищо – нито трудностите да израстнеш на границата с нищетата, нито омразното си отношение към политиката, нито расизма, който среща по време на образованието си, докато изгражда кариера, докато създава семейство и особено докато е действаща Първа дама на САЩ. През всичко това госпожа Обама минава и побеждава с достойнство, грация и милосърдие, каквито много малко сред нас притежават. А може би сме повече, просто гласовете ни не се чуват достатъчно ясно.

„Моята история“ ни показва чистата сила на образованието, на добрата грижа към децата и подрастващите, на непреклонното преследване на една цел, а именно целта да донесеш добро на този свят. Тази автобиография ни показва какво всъщност е мотивирало действията на президент Обама в овалния офис, как въпреки лицемерието и подмолните политически игри едно неконвенциално семейство успява да построи основите на един по-добър свят, плодовете на който може би няма да доживеят да оберат, но със сигурност ще останат за идните поколения.

Когато казвам неконвенциално семейство, нямам предвит очевидната разлика във физическите им белези – не това е важното в случая, макар и да играе голяма роля в историята им. Не, Обама са неконвенциално семейство, защото за разлика от всички техни предшественици в Белия дом, а и на самата политическа сцена, те остават верни на самата си същност и непреклонни в преследването на целите си. И именно това ги прави така достъпни и толкова… хм, relatable (дайте ми българския еквивалент на тази дума, моля!) с всички нас, „обикновените“ граждани на планетата Земя. Конкретно Мишел Обама ни показва, че и до ден-днешен тя трябва да работи и да доказва достойнствата си двойно повече от всеки друг, защото е жена. Допълнително трябва да отстоява и позициите си в обществото, защото е цветнокожа жена. А отгоре на всичко това трябва, като всеки един от нас, да успее да намери баланс между семейството, собствените си мечти, кариерата и обществения образ. Но както самата тя обича често да си напомня – „Достатъчно добра ли съм? Да, всъщност съм достатъчно добра.“

Всеки един от нас заслужава равен старт в живота без оглед на пол, раса, религиозни и политически убеждения. И макар това да звучи като нереален сън за едно неосъществимо бъдеще, си спомнете от къде е тръгнало човечеството и докъде е стигнало на този етап. Няма невъзможни неща, ако решим да вложим усилия и воля в постигането им. Всеки успех изисква жертви, всяка промяна отнема време, всеки проблем си има решение и всяка пречка е преодолима. Нужни са ни просто големи дози търпение, сила на духа и нестихващ глад за знание. Защото знанието отваря врати, които стоят заключени и пред най-бруталната физическа сила. И да, всеки един от нас е достатъчно добър да постигне желаното, да пребори критиците и да посее семената на промяната. Промяната към по-добро и по-светло бъдеще.

Ето това са уроците, които аз научих от житейския път на Мишел Обама. И се надявам никога да не ги забравя, за да стана част от оформянето на света такъв, какъвто го заслужават нашите деца. А те винаги заслужават най-доброто, не сте ли съгласни?

Благодаря на издателство Софтпрес за предоставената възможност!

~ * ~