„Най-важната стъпка, която може да предприеме една добра жена в търсене на трайна любов, е първо да обикне и приеме себе си с доброта, уважение и честност.“
Преминах през толкова различни емоции с тази книга. В началото никак, ама никак не харесах Джесика – твърде хаотична, твърде непостоянна, твърде безотговорна. И съвсем не визирам фриволното ѝ социално поведение – в това отношение жената е права: нейното тяло – нейните правила. Но фактът, че в действителност никой не може да разчита на нея за нещо сериозно, силно ме подразни. Малко по-напред в историята става ясно, че Джес всъщност е страшно талантлива, умна и доста способна млада дама, но едно на ръка, че сама си прецаква възможностите за растеж, и друго, че очевидно има хора в обкръжението ѝ, които в действителност я дърпат назад и умишлено я саботират. И отгоре на всичко това е емоционалната ѝ осакатеност, която тя отлично осъзнава и упорито отказва да преодолее. Ех, просто не виждах как авторката ще обърне мнението ми за героинята си.
И тогава идва денят, в който Джесика действително губи всичко, което притежава. А то не е кой знае колко, щом успява да го побере в една торба за боклук и в горната част на бомбър якето си. Единствената ѝ опция е да потърси помощ от изгубената си баба, която обаче не се оказва в кой знае колко по-добро положение. Двете получават възможност да си помогнат взаимно и да си стъпят стабилно на краката. Ето как съдбата успява да събере две крайно противоположни личности под един покрив – консервативната и пасивна Матилда Бийм и активната феминистка Джесика. Баба и внучка, една семейна тайна и един общ, на пръв поглед обречен проект – какво толкова може да се обърка?
Е, оказва се доста неща. На практика всичко. И докато старовремските, тесногръди напътствия на Матилда биват волю-неволю пречупени през призмата на неконтролируемата Джес, читателят получава една доста забавна и на моменти пълна с абсурдни ситуации история, в която романтиката не е така издадена на преден план, но затова пък себеосъзнаването и израстването играят голяма роля. И някак неусетно чувствата ми към Джес Бийм се стоплиха и продобиха приятелски характер. Разбира се, когато стана ясно, че не всичко в плана им да завоюват мъжкото сърце, е така черно и бяло, и въпреки всичко двете дами Бийм продължиха с измамата, отново бях леко на тръни, но се оказа, че замислената драматична кулминация съвсем не е мелодраматична. И ето как всичко е добре, когато завърши добре.
В крайна сметка се оказа, че самата Джес съвсем точно обобщава изживяването ми с нейната щура история:
„Там е работата, Лео, че докато голяма част от наръчниците на баба ми за добрата жена са пълни антифеминистки лайна, които инструктират жените как да бъдат пасивни, сервилни помощници на мъжете, в тях също има и няколко добри съвета. Научиха ме да бъда търпелива, наистина да изслушвам, да подхождам с повече ентусиазъм към новите неща и… ами… да съм по-отворена към някого за нещо по-сериозно.“
За мен „Класически наръчник за любовта“ представлява очарователната литературна версия на „Как да разкараш гаджето за десет дни“. Забавлявах се с перипетиите на младата Джесика Бийм, малко се поядосах на места, на други се понатъжих, но останах плътно до нея по време на трудния и трънлив път към израстването. Защото никога не е късно да усвоим нови уроци за живота, любовта и самите себе си. И защото не е срамно да грешим, срамно е да отказваме да се учим от грешките си. Ето, и аз съм взела нещичко от наръчниците на Матилда Бийм.
Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!
~ * ~
LadyBug's Page 