Добре, това може и да не е едно от най-блестящите произведения на авторката, но имайте предвид, че в същото време е едно от първите ѝ заглавия като цяло. Така че спокойно можем да предположим, че тук Хувър още се учи как да пише. И макар че е избрала сравнително типично американско клише за централна интрига около любовта на персонажите, пак си личи, че тази жена (дето се казва на български) бъка от талант. Пък и като се замисля колко трудно преживявам в емоционален аспект последните ѝ заглавия, „Любов в стихове“ определено идва като една свежа глътка разтоварващо четиво без излишен стрес и тежки драми.
Историята всъщност е много лека, приятна и наситена с типичния за Хувър хумор над живота и пречките, които хвърля той по пътя ни към онова заветно „и заживели щастливо“. Макар привидно сюжетът да се върти около жестоките обстоятелства, които пречат на любовта между Лейк и Уил, той включва в себе си и важни уроци за загубата в лицето на смъртта и затова как изтеглянето на късата клечка от жребия на живота не винаги означава край на всичко хубаво в него. Позволявайки си да изпитаме всяка една от грозните емоции на петте етапа на скръбта, ни дава сили да се справим с всеки следващ удар на съдбата и да го правим с все по-голям финес. И дори невинаги да успяваме да намерим идеалния баланс между сърцето и разума, то трябва да запомним, че не трябва да съжаляваме за нищо. Защото грешките са просто уроци, чакащи да бъдат усвоени.
Също така книгата ни представя т.нар. слам поезия, която за мен лично е малко хаотична и странна с пълната си липса на рима, но при все това някак успява да изрази достатъчно добре чувствата, за които е предназначена. Шареният образ на Еди пък може да се окаже следващото ви най-любимо нещо в литературния свят. А колкото до финала на историята – ако и вие като мен знаете, че това е първа книга в трилогия, и имате опасения за отворен край, не се плашете – всичко е точно. Само това ще кажа 🙂
Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!
~ * ~
LadyBug's Page 