Да убиеш кралство и да въздигнеш морска кралица – тъмният туист в приказката за Малката русалка

По последни сведения приказките на Андерсен не са едни от най-невинните детски истории за лека нощ. За да вземеш една такава и допълнително да я обагриш в кръв и насилие, се иска първо голяма доза смелост, следвана от равни пропорции талант и богато въображение. Изглежда на Александра Кристо не ѝ липсва нито едно от тези изисквания, защото по мое скромно мнение авторката се е справила блестящо с оригиналния туист, който е придала на добре познатата ни приказка за Малката русалка, оживявала на екраните като Ариел под логото на Дисни. Тук русалката е всъщност смъртоносна сирена, а майка ѝ е морската кралица, която опасно много прилича по външност и маниер на добре познатата ни Урсула. Колкото до принца, ами честно казано той ми бе най-безинтересният персонаж в цялото това морско приключение. Може би защото си остана най-близко до оригиналния образ в сравнение с всички останали герои. А може и да е защото Лира безсрамно обираше цялото читателско внимание с всичките си лудории, саркастични забележки и хладнокръвни прояви на насилие. Не знам, стана ли ясно, че морската принцеса ми е любимка?…

Книгата много ми хареса. Сюжетът бе богат откъм действия, последователен в изпълнението и детайлен в описанието им. Кристо рисува красив морски свят и разнообразна политическа наземна карта, в която включва всеки литературен мит от древните писания. Персонажите представляват разнообразни характери, пълнокръвни и така близки до реалния живот, а взаимодействията между тях винаги обещават забавление, интрига и бясна надпревара в игра на думи, в която никога не знаеш кой ще излезе победител. Хареса ми и че се наблюдаваше израстване на самите герои, морската принцеса и човешкият принц взаимно си преподадоха уроци, така нужни за правилното царуване над поданиците им. Всеки прогледна с очите на другия и видя света, пречупен през чуждата призма, за да осъзнае че винаги съществува и друг път от предначертания и много често той съдържа истинската рецепта за лично щастие и достойно изпълнения на кралския дълг. Сцените между Лира и Елиан бяха с едни от най-истинските чувства и най-искрени моменти между литературни герои. И дори в началото читателят да не одобрява развитието на каквито и да било топли чувства между двамата, някак към края на историята те просто стават неизбежни. Като едно естествено развитие на сюжета 🙂

Може би най-големият плюс на книгата е, че е самостоятелен роман. При все това Кристо пак успява да изгради достатъчно детайлен сюжет, така че да увлече читателя от първата та чак до последната страница на това морско приклчение без нито за миг да отслабва силата на любопитството му. При все дългото изложение на наратива обаче кулминацията и самият финал на историята ми се сториха една-две идеи попретупани, нещата се случиха толкова бързо и неусетно, че ми трябваше малко време да осмисля всяка една настъпила промяна. Но това са бели кахъри, които определено могат да се преглътнат с лекота (и малко солена вода), когато цялостната картина е така интригуваща, динамична и увлекателна като тази на „Да убиеш кралство“.

Благодаря на издателство Orange Books за предоставената възможност!

~ * ~