Обясненията в омраза са толкова по-романтични от любовта

Веднага си признавам, че подходих към тази история за любов без предразсъдъци с големи предразсъдъци. Което е крайно изненадващо, при положение че сама се снабдих с книгата и въпреки това имах крайно ниски очаквания към сюжета. Обаче след „Бий се или бягай“ ми се четеше още романтика и така ѝ дойде времето и на тази книга. И, О, Боже!, колко съм грешала в предварителната си преценка!

Това е история за любов като на кино. Или по точно като на филм по Hallmark. Пълна със забавни и нелепи ситуации между персонажите, криеща по някой и друг емоционален обрат в ръкава, обогатена с достатъчно пиперливи романтични сцени и завършваща с леко захаросан без да докарва диабет финал. Впечатлена останах от откритата личност на Шарлът, чиято честност беше освежаващо нетипична за жанра без да я превръща в наивен и глуповат персонаж. Ободряващо различна бе и причината на Рийд да се дърпа от емоционално и физическо обвързване с Шарлът. А пък особено иновативни бяха сините бележки, които двамата си разменяха на работното място, т.нар. обяснения в омраза:

„Шарлът,

Ако имаш допълнителни въпроси за „Бриджхемптън“, можеш да ми ги напишеш във въздуха.

Рийд“

Всъщност нито персонажите, нито ситуациите, нито историята като цяло са това, което би предположил жанрът. Е, добре, признавам, че когато се намесиха разгорещените сцени, авторките не успяха съвсем да избягат от пошлото им представяне, но затова пък еротиката в сюжета бе с крайно малко екранно време, така че да не развали общия послевкус от книгата. Не само това, ами всъщност историята е доста романтична в най-чистия и красив смисъл на думата. Донякъде дори наподобяваше стила на Йънг. Вярно, на светлинни години отдалечен, но все така близък по някаква изкривена родствена връзка.

„Обяснения в омраза“ е точно онзи тип история, кратка, сладка и кокетна, която да задоволи глада на читателя за любов без обаче да го оставя с нереалистични очаквания към живота. Книгата съчетава в себе си нещо ново в лицето на нетипичното разрешаване на конфликтите между персонажите; нещо старо в лицето на типичния сюжет мразя те, обичам те; нещо, взето назаем – идеята за размяна на бележки между героите; и нещо синьо – корицата. Точно като един сватбен ден по американски. Или като една любов като на книга.

Ама съм си една оригинална, а 🤓

~ * ~

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.