Добре че първо прочетох руската поредица на Арден, защото в противен случай нямаше да ѝ дам такива високи оценки след прочита на това „книжле“. Това определно е по-добрата литературна серия на авторката, а съм прочела едва първото заглавие. Може би силата на Арден е в детските истории, пък и честно казано една добре написана детска книга носи много по-силни послания към таргетираната аудитория, отколкото който и да било друг жанр. Момент да вдигна щитовете срещу задаващата се критика на литературните сноби и продължавам с ревюто.
Тази история е история-бонбон! Да, знам че има един доста тежко заложен емоционален подтекст, но в крайна сметка книгата е просто очарователна. Малко страшничка на места, но все така очарователна в края на краищата. Или в края на лабиринтищата, зависи коя гледна точка предпочитате. Драмата в живота на единадесетгодишната Оли я превръща във враждебно и затворено дете, което намира желаното бягство от света в книгите, които не спира да чете. Чете докато яде, чете докато пътува към училище, чете по време на час, чете докато заспи. Чете детето – всички сме наясно с желанието да се скриеш в измислен свят, когато този около теб не спира да те разочарова и да ти поднася неприятни изненади.
Макар всички възрастни в живота на Оли да намират новата ѝ книжна мания за леко притеснителна, именно литературното любопитство на малката девойка ще се окаже ключът към спасяването на собствената ѝ кожа, както и на тази на тридесетте ѝ съученика. Пък и макар Оли да е изпаднала в своеобразна кататония, то мога да ви уверя, че умът ѝ сече като бръснач. А не е ли просто прекрасно, когато момичетата използват ума си 🙂 Иначе казано предстои ви да се насладите на една много приятна детска психария. А ако след прочита ѝ намерите за уместно да избягвате плашилата по бостаните, ами да речем че напълно ви влизам в положението.
Както споменах в началото историята може и да е за деца, но съвсем не е с онзи лековат и безгрижен характер, който би предположил жанрът. Именно заложената емоционална дълбочина под иначе забавното и щуро неземно приключение на три непокорни хлапета бе плюсът, който издигна тази поредица на Арден над руската ѝ интерпретация в моите очи. Да, има доста свръхестествени елементи, които преплитат повествованието с любимото ми фентъзи, но немалко внимание се отделя и на по-сериозни теми като загубата на близък човек, справянето с последвалата мъка и объркани чувства, смелостта в изправянето пред страхa и личните ни демони. Е, в този случай – лични и външни демони.
Тази привидно кратка книжка – състои се от едва 230 страници – ще преведе читателя през редица главозамайващи сцени, няколко трогателни такива плюс една-две със сърцераздирателен характер за пречистване на душата. Пътешествието през тези страници ще ви се стори хем някак неестествено дълго за толкова малка книга, хем крайно недостатъчно предвид интригуващия сюжет и очарователните персонажи. Но при всички положения ще бъде положително и много приятно изживяване.
Благодаря на издателство Orange Books за предоставената възможност!
~ * ~