Бий се или бягай, когато срещнеш любовта

Така, не бойте се – преборих феминистката в мен, запуших ѝ устата, натиках я в тъмния килер на подсъзнанието си и сега спокойно можем да обсъдим новото заглавие на Йънг без грубата ѝ намеса в разговора. То е ясно, че колкото и добра да е историята, все ще намери проявата на някоя и друга малодушност от страна на героите за недопустима, но това си е неин проблем. Нас това не ни засяга!

Също така – моля, не информирайте органите на реда за тихата ми лудост. По последни данни едва ли разрешават на пациентите да четат книги в психодиспансера…

Та, Саманта – какво да ви кажа, от всичко прочетено до тук, а то наистина е всичко излязло на български език у нас, тази жена не ме е разочаровала. Твърде, не ме е разочаровала твърде. Историите ѝ винаги са увлекателни, с точната доза еротика, която да не преминава границата към пошлостта, като в същото време се разискват реални теми и проблеми на междувидовите взаимоотношения. Жените и мъжете не са от една планета, хора, време е да спрем да се заблужаваме по въпроса.

„Бий се или бягай“ не прави изключение – книгата е забавна, гореща, на моменти силно емоционална, в други – леко мелодраматична, прекарвайки читателя през богата гама от чувства и реакции към случващото се. Засягат се темите за прибързаните заключения и предразсъдъците, сексизмът в обществото, безхаберието и наивността на парите, арогантността на богатите, домашното насилие, верността, доверието, предателството и прошката, силата на истинското приятелство и… окей, твърде дълъг стана тоя списък, книгата е много комплексна в социалните теми, които разисква, и силно интригуваща с начина, по който са представени в повествованието. Това трябва да ви е достатъчно. И има секс. Толкова.

Книгата не е никак малка – цели 400 страници, но Саманта така увлекателно е написала текста, че много скоро след започването ѝ читателят се потапя така дълбоко в действието, че забравя за сън, храна и всякакви други задължения. Включително работата. Което е леко иронично предвид колко отдадени на работата си са персонажите тук. Но да, определено не усетих кога прелистих всичките тези 400 страници. Пък и самата история бе доста детайлно и богато написана, без големи времеви скокове, които да объркат читателя, и без нереалистични сюжетни събития, които да те накарат да подбелиш очи от досада. Като за жанра си, историята бе просто бомба – безгрижно танцуваща около клишетата без да ги настъпва, поднасяща сладко-горчиви моменти, които да притъпят въздействието на горещите сцени, и някак дори успя да приспи феминистките ми възражения към Кейлъб. Това шотланците, хм, не са никак лоши хора да ви призная честно.

Едно нещо, което всъщност зарадва феминистката в мен – зрелостта на Ава, лоялността и милосърдието ѝ, огромното ѝ, всеопрощаващо сърце, което намираше сили да се грижи за всички нейни близки и приятели и в същото време оставаше вярно на себе си въпреки предизвикателствата. И щурата персона на Харпър, в която аз лично се влюбих и много бих искала да видя написана история и за неѝното „и заживели щастливо“. Иии, добре де, може и да съм останала леееко впечатлена от физиката и, кахъм, уменията на един конкретен шотландец, но… нямам оправдание, не ми и трябва, това е художествена измислица за забавление. Забавлявайте се 🙂

Благодаря на издателство Orange Books за предоставената възможност!

~ * ~