Откакто те няма или животът в една добре уредена вселена

Каквото и да прочетете по-надолу, да си знаете – книгата много ми хареса!

Не знам какъв ми е проблемът с Матсън (освен всичко останало, което ще изброя по-късно), но всеки път, когато посегна към нейна книга, преминавам през няколко етапа: вълнение от предстоящото приключение, страх от дебелината на книгата, преговори кога да започна да я чета, започване на четенето, четене на един дъх с нездравословно любопитство, разочарование от финала. Конкретно „Откакто те няма“ всъщност не е нито толкова обемна, нито толкова драматична, нито дори чак толкова разочароваща с финала си. Ако трябва да съм съвсем откровена, мисля че този роман на Матсън ми допадна в пъти повече, отколкото първия ѝ. Но все така нещо не ми достига в повествованието, та да дам на книгата пълни 5 звезди. Ако ви се слуша мрънкането ми, ето какви са причините:

Първо, искам да изтъкна, че все така искрено впечатлена оставам от таланта на Матсън да разказва истории. Детайлният и на пръв поглед изпълнен с тривиални ежедневни случки разказ е поднесен толкова интригуващо за читателя, че се превръща в своеобразен вид пристрастяване самото отгръщане на още една страница, за да разберем как ще се развие животът на героите. Обратът и интригата се крият на най-неочакваните места, а конкретно „Откакто те няма“ пък има изключително пленителна структура на сюжета – животът на Емили, приключенията ѝ, списъкът с невъзможните задачи, мистерията около изчезването на Слоун – всичко това дава стабилна основа за една очарователна, неангажираща и много симпатична лятна история. Прескачането в разказа между минало и настояще е един любим мой похват, защото така се дава малко по-ясна представа за събитията в книгата, както и за действията на персонажите. Най-поучително обаче като че ли бе самото изпълнение на списъка с тринайсетте задачи. Макар и оставени ѝ под конкретна номерация, всеки път Емили стартираше някое от предизвикателствата на произволен принцип само за да осъмне накрая с изпълнението на някое друго. Защо е поучително ли? – ами защото на същия принцип обикновено действа и самият живот 🙂

Нека поговорим малко за самите взаимоотношения между героите. В частност тези между Емили и Слоун. Откровено казано намирам приятелството им за малко (много!) паразитно. Интровертността на Емили намира отдушник в експресивността и доминантната природа на Слоун, но тези взаимоотношения в никакъв случай не са здравословни. Емили до такава степен се уповава на Слоун, че на практика не знае как да функционира в обществото извън границите на собствения си дом. Слоун очевидно също бори лични психически демони и на свой ред не може да третира приятелите си равноправно. Щастливо стечение на обстоятелствата е, че следването на списъка прави Емили по-отворена към света, но самата идея да притискаш някого да прави неща, които на теб са ти интересни, за да се „очовечи“, противоречи на личностните ми разбирания за човешките права и свободи, та изпитвам лек конфликт в крайното си мнение за характера на Слоун. Леле, това изречение се получи доста префърцунено! С по-прости думи казано – Слоун не ми е любимка в тази книга 😅

Ако следите ревютата ми в Goodreads, то вече знаете какво е мнението ми за края на историята. Все пак смятам да синтезирам нещата за тези от вас, които не са запознати със ситуацията – не смятам, че финалите, които Матсън пише, са равностойни на многопластовата и реалистична градация, довела до тях. Кулминацията и развръзката заемат твърде малък процент от разказа и това дава отражение на качеството им. Всичко се случва твърде бързо, твърде хаотично и някак неопределено с един увиснал в нищото край. Липсата на дълбока драма в повествованието по никакъв начин не оправдава посредствените финали, които Матсън дава на иначе подробните и наситени с действие сюжети на книгите си. След шеметното прелистване на страниците в опит по-бързо да разбера какво ще се случи после, оставам леко разочарована от начина, по който персонажите разрешават проблемите си в последните страници от романа. Но все пак не дотолкова, че да заличи цялостното ми положително впечатление от книгата 🙂

Благодаря на издателство Orange Books за предоставената възможност!

~ * ~