Шапка ѝ свалям на Либа Брей – талантът ѝ определено е неповторим. А тази книга е една откровена бруталия – донякъде написана като пародия, донякъде като wake-up call към заспалото ни общество, което е крайно време да се отърси от двойните си стандарти, тесногръдите си „традиции“ и монохромния си поглед към света. Да, тази книга е феминистка – разбирам как може да не е по вкуса на мъжката аудитория.
(феминизъм (Encyclopedia Britanica) – вярата в социалното, икономическото и политическото равноправие между половете.)
Самолетът на 50 красиви и на пръв поглед празноглави участнички в известен тийн конкурс за красота се разбива на безлюден остров и оцелелите са принудени да се изправят пред грозните истини на оцеляването в екстремни условия. И докато взимат важни решения като това колко маши за къдрене да спасят от потъващите останки на самолета и докога ще им стигне спиралата за очи, младите дами постепенно ще открият уникални приложения на талантите си и ще разкрият слабостите си една пред друга. Слабости, които при „нормални“ условия биха били използвани срещу тях в надпреварата за короната на „Мис Тийн Мечта“, но които на самотния остров се оказват много по-големи преимущества и силни качества. Освен това като че ли момичетата не са съвсем без капка акъл в главата и всяка има съвсем легитимна и резонна причина да участва в конкурса. Миналото им постепенно се прокрадва в настоящето и тайните, които преди са ги ужасявали, сега се оказват лепилото в новите взаимоотношения, които изграждат на острова. Житейските уроци, усвоени по време на това тропическо приключение, пък служат за нагледен пример, че всички ние преминаваме през едни и същи емоции, страхове, любовни трепети и разочарования, които в крайна сметка разкриват истинското ни лице пред света. Различни сме по толкова много параграфи, но всички сме равни и в това се крие разковничето на световния мир.
Много философско стана това ревю, а ви обещах сарказъм, пародия и ирония. Истината е, че докато крие много философски бисери, книгата е написана в силно сатиричен стил, който мен лично изключително много ме забавляваше през цялото време. Защото както си четеш и се смееш на абсурдите в историята, в следващия момент се случва нещо още по-шокиращо като това огромна змия да изскочи от храстите и да нападне героите, или някоя от миските да се превърне в кръвожаден Рамбо. Сюжетът изобилства и от типичните литературни и филмови клишета като това злият персонаж да е безкрайно тъп, добрите да са вързани над яма с пирани и бавно да биват спускани надолу, държавна измяна и правителствени конспирации да се развиват точно под носа на света. Но пък всичко това е толкова забавно описано плюс че знаменитата Корпорация, която „спонсорира“ историята, се включва с рекламни блокове, цензура и контрол на щетите и изобщо ескалира цялата тази литературна каша до неподозирани духовити и остроумни висини. Както казах, много се забавлявах с тази книга. И ако и вие подходите към нея с малко по-широко отворен ум, мисля че бихте ѝ се насладили достойно.
Нещо, с което не успях да изградя твърдо мнение по въпроса, бе изключително богатото разнообразие на персонажи и стриктната политическа коректност, която спазваше Либа в сюжета. Адмирации за всички представители на малцинствени групи по света (предимно в Америка) плюс откритата борба срещу съвременни обществени стигми, но имаше моменти, в които се спъвах в имената и се оплитах в личните истории на героите, та не знам дали събирането на всички проблеми в една книга е много уместен подход за конфронтация на въпросните теми. От друга страна пък така се поддържаше динамиката на действието, та все пак може и да се окаже, че Либа си разбира от работата 🙂
~ * ~
LadyBug's Page 