Как се хваща крадец на луридий? Питайте дванайсетгодишния Уилям Уентън

Тази година явно ми минава под знака на непорасналото в мен дете. Но какво пък – детските истории са някак обнадеждаващи, невинни и толкова занимателни, пък и нека сме честни – всички сме наясно колко много „обичат“ децата да четат. Ако сега някой ме накара да седна и да прочета „Патиланци“, „Пипи дългото чорапче“ и каквото още се сетите от летния списък със задължителна литература, пръстите ще си счупя да пиша отпуски, та да имам време да чета на воля. А тогава – „Ооо, не, пак ли книга?!“ Ееех…

Размечтах се, а трябваше да ви разказвам за Уилям Уентън. От друга страна защо пък да ви разказвам за приключенията на едно дванайсетгодишно момче – я по-добре сами да се запознаете с него. Той е гений кодоразбивач, той ще ви научи как да си направите картофена лампа, ще ви въведе в свят на роботи, хибридни кибер-нещо-си растения и тайни, дълбоко погребани под земята, така че само най-умните и съобразителни сред нашите герои да успеят да ги разкрият. Уилям преминава през всяко приключение с дързост и упорство, на които много възрастни могат да му завидят. А ако го хванете да изпитва дори бегло забавление от смъртоносните опасности, в които се забърква – е, не го съдете твърде строго. Кой не би се забавлявал да разкрива тайни на по стотици години?!

„Крадецът на луридий“ е едва началото за немирника Уилям – в тази книга той ще си върне загубената идентичност, ще научи жизненоважни факти за семейството си и ролята му в опазването на света. И ще се впусне през глава в какви ли не приключения, та чак косите ви да настръхнат. Затова пък докато сте започнали книгата и няма да усетите кога ще ѝ дойде краят – толкова бързо и лесно се чете. А стилът на писане на автора пък я прави изключетелно удобна за визуализиране, все едно я гледате на кино 🙂

Благодаря на издателска къща Емас за предоставената възможност! ❤

~ * ~