Достатъчно е, че те има

Веднага си признавам, че без да хвърлям втори поглед щях да подмина тази книга в книжарницата. Повърхностна съм и ако корицата не ме привлече, няма и да си направя труда да прочета анотацията, а камо ли цялата книга. Но когато от издателството решиха да ме изненадат с това заглавие, втори поглед все пак беше хвърлен и добре че стана така, защото без излишно драматизиране ви казвам, че тази анотация ми проговори. Още с второто си изречение:

„Вероника е песимистка. Няма вяра в себе си, не очаква, че ще намери в живота си щастие и любов.“

Защото Вероника – това съм аз. Аз преди десетина години, аз изгубена в джунглата на пубертета и гимназиалния хаос, аз сама с демоните в собствената ми глава. Аз, четяща „Здрач“ и въздишаща по перфектната любов. Аз, живееща във виртуален, мечтателски свят, в който всичко е цветя и рози. Нали се сещате – аз, аутсайдерът. Макар моята история да не пое по романтичните пътища на Веронината, до голяма степен това момиче и аз делим общ характер. И съдба, ако щете. Разбира се за изминалите десет години вярвам съм израснала до етап, към който самата героиня бавно поема в края на книгата, но това не ми попречи да съпреживея и съчувствам на всичките ѝ неволи. Дори може малко да съм ѝ се поскарала за глупавите решения, които взема. Но после пък се скарвах сама на себе си, защото как ще се научим и ще израснем, ако не правим грешки?!

Това ще бъде едно от онези ревюта-изповед, усещам го. Но тази история наистина ми влезе дълбоко под кожата и ми припомни времена от миналото, когато не се харесвах особено и когато вярвах на чуждата преценка за всичко, свързано с моя живот. Беше ми тъжно за Вероника и за трудностите, през които минава, липсата на подкрепа и разбиране, която среща, самотата й. Исках да се протегна и да я прегърна и да ѝ кажа, че всичко ще бъде наред. Че всичко минава, че това са неизбежните и противни уроци на живота, който живеем в 21ви век, и че колкото и банално и вбесяващо да звучи, все пак е вярно, че без горчивото няма как да оценим истински сладкото. Така де, всички сме яли лимони, мисля че имаме доста добра представа що е то горчивина…

Та исках да помогна на това девойче, защото знам през какво минава и защото знам, че в реалност нещата далеч не са толкова страшни, колкото собственото ни въображение ги изкарва. Дали към днешна дата все още имам сенки, с които се боря? Че кой няма?! Също както и Вероника не е съвсем „излекувана“ от своите демони в края на историята. Всъщност краят на едно както винаги се оказва началото на съвсем ново приключение. Само трябва да се осмелим да погледнем отвъд тъгата и потискащата тревога. И макар това да е история за седемнайсетгодишно девойче, което тепърва намира своето място в големия свят, тепърва се сблъсква с чувства и емоции, за които досега единствено само е чела в романите, тепърва просто изживява първите си неща, макар това да е история за подрастващите, тя е напълно способна да намери резонанс и у вашата „възрастна“ душа. Знам че поне с мен бе така 🙂

Още нещо преди да затворя дневника си – защото това ревю наистина се превърна в изповед – нека кажа и две думи за „Здрач“. Не знам защо към днешна дата много хора не харесват историята – да, абсурдно е вампири да блестят като диаманти под слънцето или пък да имат морален кодекс, но това все пак е една чудесна тетралогия, която накара много от моите съученички да седнат и да прочетат нещо. Каквото и да е. А и да не забравяме, че не всички се увлякохме по Едуард – някои си бяхме заклети членове на отбор Джейкъб до самия край на историята. Някак усетих обаче, че и в тази книга „Здрач“ бе използван като нарицателно, като една от причините за нездравите мисли и решения на Вероника. Някак нечестно и незряло е да виним една-единствена книга за поведението на даден индивид. Когато си роден с романтична душа, търсеща сродната си половинка, наистина няма много място за импровизация в действията ти спрямо обекта на желанията ти. Със или без прочит на „Здрач“.

Малгожата Гутовска-Адамчик е написала една истинска, трогателна и пленителна история, която е способна да намери почва в сърцето на всеки читател. Независимо дали ще се идентифицирате с всяка постъпка или мисъл на героинята, или само с романтичните ѝ неволи, или пък с депресията, през която преминава, или просто с неловките ситуации, в които изпада – без значение кое ще ви отъждестви с Вероника, в крайна сметка емпатията и съпричастността, които ще изпитате към това девойче, ще са факт. И може би ако намерите сили да ѝ простите грешките, ще намерите покой и за вашите душевни терзания 🙂

Искрено благодаря на издателска къща Емас за прекрасната изненада с предоставянето на възможността да прочета тази трогателна история! ❤

~ * ~