Чудото на добротата и историята на едно специално дете

„Не, не всичко е случайно. Ако беше така, вселената щеше напълно да ни изостави. Но това не е така. Тя се грижи за най-крехките си създания по начин, невидим за повечето от нас. Родители, които те обожават сляпо и безусловно; сестра, която се чувства виновна, че има своите човешки потребности, виновна, че иска да живее въпреки това, от което се нуждаеш ти; едно малко момче с глух глас, изоставено от всичките си приятели заради теб; и дори едно момиче с розова коса, което носи снимката ти в портмонето си. Може би е лотария, но в крайна сметка вселената изравнява нещата. Вселената се грижи за всичките си птичета.“

С този кратък откъс от тази чудесна книга мога да обобщя цялостното си впечатление от историята на малкия Огъст. Не знам как така тази книга не е попаднала по-рано в ръцете ми, имайки предвид, че е на пазара то 2013та година. Но пък и сегашният момент едва ли би могъл да бъде по-подходящ. Не, зачеркнете това – всеки един момент, в който решите да се запознаете с необикновената история на едно обикновено момче с крайно необикновено лице, е перфектният момент да го направите. Оги може и да е малък на физически размери, но сърцето и чистата му душа са способни да поберат цели светове в себе си и да ги озарят с неподправена любов и топла светлина. А още по-хубавото е, че с Оги получаваме цяла банда патиланци, кой от кой по-немирни, със своите грешки и неволи, но всичко е добре, когато завършва добре. И – внимание, спойлер! – тази книга завършва добре 🙂

Какво точно имам предвид – животът с дете с толкова силно деформирано лице едва ли е нещо лесно и лишено от стрес. Прибавяме и безчетните операции, благодарение на които Оги получава реален шанс за живот, плюс вродената жестокост на човечеството към различните и още по-неподправените реакции на децата и воала – рецепта за пълна катастрофа. Неизбежно е, както самият Оги казва – ако в този момент се размина с Чубака на улицата, ами и аз ще зяпам най-безсрамно и ще задавам глупави въпроси. Но именно неподправената и чиста детска душа е това, което ми върна вярата в човечеството в тази книга. Разбира се, гнили плодове ще има на всяка дърво. Но в крайна сметка те ще са толкова, толкова по-малко на брой от качествената продукция. Джак, Съмър, Миранда, Джъстин, Вия, всички ученици и учители от Бийчър Преп – цяла тумба хора, които се учат на доброта от най-невероятното десетгодишно дете, което сте срещали в литературата. Всеки от тях ще разкаже за кратко какво е чувството да си приятел, роднина или просто човек, който е част от живота на Оги Пулман. А самият Оги ще ни разкрие колко трънлив може да е пътят към приятелството и обществената интеграция за някой като него. Една учебна година може и да мине като мигване за нас, читателите, но Огъст Пулман ще израсне толкова много, хората около него ще отидат толкова далеч, че в края на това приключение, наречено пети клас, никой няма да е същият. И то за добро.

Написана като разказ през детското око, историята е лека, на пръв поглед неангажираща, но колкото по-напред в сюжета отиваме, толкова по-силно се обвързваме с персонажите в емоционално отношение. А и книгата съдържа немалко материал за размисъл, философски теми в стил „Малкият принц“ и едно предизвикателство за лична аксиома. Моята би била нещо от рода на „It’s broken by design“. Това настрана, но книгата действително се чете бързо и неусетно, стилът на разказ е така приятен и толкова интригуващ, постепенно разкриващ на читателя една трогателна, вълнуваща, по детски наивна и невинна история, която има силата да променя съдби и да преобръща сърца. Веднага след като я завърших изгледах и филма с участието на Джулия Робъртс и трябва да призная, че този път екранизацията надмина очакванията ми. Чудесно изобразяване и на двете творби – и писмената, и игралната. Това е история, която горещо ще препоръчвам занапред, защото смятам, че е напълно подходящо четиво за малки и големи. Защото Оги Пулман е истинско чудо. Той е чудо.

„Аксиомата на Огъст Пулман:
Всеки човек на този свят заслужава овации поне един път в живота си, защото ние всички правим едно и също – превземаме света.“

~ * ~