„Смъртоносни машини“ или литературно самоубийство – наистина зависи от гледната точка, предполагам…

Толкова нискокачествена литература не бях чела от доста дълго време. А по-лошото е, че и филмът не пада по-далеч от крушата…

Когато разбрах, че ще преиздават тази история плюс вече гледаният трейлър, си казах „Уау! Това ще е интересно“. После съдбата ме снабди с първото издание на книгата в България (издателство ИнфоДАР) и си казах „Ето на, първо ще я прочета, а после ще гледам и филма“. И да ви кажа от чист инат направих и двете, само заради глупавите си първи впечатления от един лъскав трейлър! Умът ми не го побира как можеш да вземеш една и съща идея два пъти и двата пъти да я осъществиш по абсолютно некадърен начин – та това не е ли самата дефиниция за лудост?! О, да, пропуснах да го спомена в началото – това ревю ще е мега хейтърско!

Ще ми се да върна времето назад и да не го пропилявам по тази история. Два пъти. Ще ми се да дам минус звезди на книгата в Goodreads, защото смятам, че действително това е прахосничество на изсечени гори и грях за пропиляните страници по печата. Щат ми се какви ли още не неща, но понеже никое от тях не е възможно за изпълнение, ще се задоволя с гневната си тирада по темата „Защо съществуват „Смъртоносни машини“?!“. Сериозно – защо, по дяволите, съществуват „Смъртоносни машини“?! Героите са безлични и слабохарактерни, действието е скучно и нелогично, а целият сюжет – плосък и клиширан. Томас реве през цялото време, Хестър има едно-единствено качество и то очевидно е колко грозна я прави белегът през лицето й, а всички останали герои умират в някакви абсурдни авторови жертвоприношения. И филмът не е по-добре, повярвайте ми – всичко ценно като драма и интрига е взето, обърнато на 180 градуса и холивутизирано до такава степен, че не просто лепне от баналност и кич, направо докарва диабет на горките зрители! Единствената добра игра бе представена от агент Смит от Матрицата. И не се притеснявайте, ако не разбирате за какво говоря – очевидно и авторът, и сценаристът не са били в час като са създавали „Смъртоносни машини“…

Ах, не е ли просто освобождаващо, когато пуснеш дълго стаяваната злоба на свобода 😈

~ * ~

3 мнения за “„Смъртоносни машини“ или литературно самоубийство – наистина зависи от гледната точка, предполагам…

  1. Dimitresko каза:

    Не мисля, че ревюто е хейтърско, просто е много емоционално в което не виждам нищо лошо, в крайна сметка изразяваш мнението си по този начин.Въпрос на гледна точка, права си. Книгата е Янг Адоулд, което означава, че е за тесен кръг от хора, тъй като цялата янг-адоулд публика не харесва този жанр, парадоксално нали. И при мен по стечение на обстоятелствата попаднаха тези книги, мисля да ги прочета, не е загуба, че съм прочел две книги повече, пък били те и посредствени. 🙂 Хубаво ревю. 🙂

    Liked by 1 person

    • Калина каза:

      Благодаря ти за коментара 🙂
      По принцип пиша всичките си ревюта доста емоционално – и положителните, и отрицателните. За някои това е минус, за мен е освобождаващо. Обожавам точно YA жанра и всичките му разновидности, но тук просто ми куцаше изпълнението на замисъла в лицето на автора. Идеята е страхотна, но без никакво покритие за съжаление. Поне за мен. Надявам се ти да не останеш толкова разочарован, а дори да ти харесат книжките 🙂

      Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.