Технически погледнато това е художествена измислица, но сериозно – човек не може да прочете „Твоята перфектна година“ и да не се замисли дори за една секунда за неведомите пътища на Съдбата. Книгата стоя на нощното ми шкафче цяла година и все не й идеше ред за четене. В началото на февруари месец обаче си казах „Искам да я прочета“ и още с първите си думи историята ме грабна и превзе читателските ми часове. В никакъв случай това не е книга, която се чете на един път, нито „изяждаш“ с кориците за отрицателно време. Не. Това е книга, която се чете бавно, внимателно и с широко отворен ум. Защото невероятните стечения на обстоятелствата, обрисувани в тези страници, не са нищо повече от олицетворение на истинския живот. Просто в реалността много рядко получаваме поглед над цялата картина или пък научаваме за всяко малко съвпадение, повело ни по пътя, по който вървим в даден момент. Истината обаче е, че макар сами да чертаем съдбата си, Съдбата е изписала нашите собствени очертания дълго преди те да придобият физическа форма. Доста философско изказване, знам, но също така и откровено и лично впечатление от книгата 🙂
Бих могла да ви разкажа за Хана и Йонатан и как животите им се преплитат по най-невъобразимите начини, как един календар променя посоката на течението, по което се носят героите, и как много човешки съдби накрая се оказват свързани в едно общо, благо дело. Бих могла да ви представя характерите на самите персонажи, толкова пълнокръвни и многопластови, че е неизбежно да се идентифицирате с поне половината им отличителни черти. Или пък с цели образи. А защо не и да ви обясня как за пореден път ставаме свидетели на твърдението, че противоположностите се привличат, особено когато в основата си са толкова еднакви? Е, бих могла, да, но според мен това сериозно ще развали удоволствието ви от изучаването на този красив и трогателен текст, а определено не бих искала това да се случи. Ето защо просто ще ви посъветвам да прочетете книгата сега или в началото на следващата година и да направите последвалите месеци перфектни и вдъхновяващи, точно като думите на Шарлоте Лукас.
Все пак няма да пропусна да споделя, че персонажът, с когото най-силно се окачествих, бе именно Йонатан и изолираният и сърдит начин на съществуване, който води. Колкото до духовните вярвания и възприятия за Съдбата, смело мога да заявя, че Хана Маркс ми е двойничка. Но Йонатан определено разбира душата и сърцето ми.
Е, добре, така също може и да смятам, че в последните 100тина страници авторката малко претупа действието и доста бързо премина през важните дати и месеци от синия календар, но отновно – в голямата схема на нещата това е едно доста малко неудобство по пътя към твоята перфектна година 🙂
Хиляди, хиляди благодарности към издателска къща Емас за предоставената възможност и за проявеното търпение към един мързелив читател! ❤
~ * ~