Мрачна красота и чудовищнa история ви очакват в предградията на Париж

„… Не, не. Вината е моя. Неблагоразумно позволих на лицето си да се изпречи на пътя на крака ти. Хиляди извинения.“

През цялото време докато четях „Мрачните красавци“ не спирах да си ги представям като в анимация на Дисни. Освен в моментите, когато действието придобиваше леко мрачен характер. Но извън това цялостната атмосфера на книгата бе приказна, вълнуваща и изпълнена с толкова много магия. И зверчета. Концепцията на историята и използваните тропи бяха много добре нагодени едни към други, задължително минахме с няколко от характерните за жанра клишета – любовни трепети, политически интриги, двулични персонажи, лоши герои, които крият добро сърце и т.н., но всичко това се губи в потока на интригуващия и изпълнен с приключения наратив. Така че дори да има момент – два, в които читателят да подбели очи от предвидимия развой на някои събития, в крайна сметка продължава да разлиства стремително страниците, защото зверчетата на Мада Витора не са единствените, които се надпреварват с времето.

„Анук не беше готова да загуби красивата си мечта да бъде човек. Искаше да опита всичко. Да види всички онези места, за които само беше чела. Да плава с платноходка. Да лети със самолет. И да чете, да прочете всичко. Приказки. Разкази. Само хората можеха да опишат такава болка  и любов, можеха да я накарат да примира от радост в един миг и да плаче в следващия за нещо, което никога не се е случвало наистина на хора, които никога не са съществували в действителност.“

И като споменах злочестите животинки – всеки от петте прислужника на Диамантената вещица носи отличителна човешка черта, която предопределя ролята му в обществото, а по-късно и в приятелския кръг, който сформират зверчетата – лоялност, кръвожадност, наивност, покровителство и егоизъм. Последното е може би любимото ми предвид факта, че е и моя отличителна черта 🤓 След смъртта на покровителката си, малката банда се спуска по въртележка от непредвидими приключения в стремежа си да опазят малкото, което им е останало в света, а именно човешкия си образ. Докато се опитват да излъжат стрелките на часовника обаче Анук и компания ще попаднат на конспирации, тайни и интриги, които завинаги ще променят посоката на мислите и действията им в бъдеще. А когато най-невинното и най-плашливо зверче сред тях осъзнае истинската си мощ, бъдещето може да се окаже по-страшно за враговете им, отколкото за тях самите. Не знам, ще трябва да почакаме до излизането на „Midnight Beauties“, която аз лично очаквам с не-тър-пе-ние!

„Няма да се освободим, като правим затворници другите (…)“

Честно, не знам какво повече да кажа за тази книга, освен че страшно много ми допадна, държа любопитството ми до край; имах чувството, че чета приказка с малко кървави следи тук-таме, но все пак приказка с вълнуващи приключения, забавни и колоритни персонажи и доста съвременен характер на наратива. Е, няма да съм аз, ако поне едно нещо не ми е харесало, и тук това бе сравнително бавното развитие на действието, което се дължеше главно да предългите описателни абзаци и задълбочаването на Анук в мислите и разсъжденията й. Което напълно разбирам, че е неотлъчна част от разказ в първо лице, а и много спомогна за придаване на дълбочина и плътност на историята, но все пак ме изтормозяваше дългото чакане до настъпване на екшъна, особено когато чета късно вечер. Като изключим тази малка спънка обаче всичко останало покрай „Мрачните красавци“ е просто магия и вълшебство, и литературно блаженство.

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност! ❤

~ * ~