Шоколад и драма в „Момичетата от Шоколадовата кутийка“

Автор: Кати Касиди

Влюбената Чери

Една наистина класическа тийн история. Не знам как иначе да опиша тази книга. За тези, които си падат по такива романи, като мен, историята е наистина хубава, добре описана, а героинята Чери е аутсайдер, в когото вярвам могат да се познаят много хора докато са били в гимназията. За тези, които не обичат такива романи, историята може и да им се стори блудкава и постна. Няма да се спираме на тези хора сега 🙂

Както споменах, Чери е аутсайдер и е била такава цял живот. Останала само с един родител на крехката възраст от 4 години, тя не знае как да се справи с болката и липсата на майка си, затова започва да си измисля истории, с които да запълни празнините в живота си. Много скоро обаче фантазия и реалност се смесват и Чери започва да губи представа за това кое е правилно и кое грешко, кое е истина и кое – лъжа. Това й навлича неприятности навсякъде, дори и в новото й семейство с четири чисто нови сестри и доведена майка. Мечтата на Чери е просто да се впише, да я приемат такава, каквато е, но някак все не успява да покаже истинското си аз, изгубено под пластове и пластове фантазия и измислени истории. Тогава се появява едно сладкодумно момче, което пробива защитите й и успява да спечели не само сърцето й, но и доверието да му каже истината за себе си. По-добре късно, отколкото никога, както се казва.

Но има един проблем – най-голямата й нова сестра, Хъни, ненавижда Чери, а Шей е всъщност гадже на Хъни и е толкова забранена територия, че и с поглед не бива да го пипне човек… особено ако този човек е Чери! Обаче забраненият плод е най-сладък, а и Хъни изглежда е решила да съсипе новия живот на семейството си на всяка цена, като повлича след себе си и Шей. Шей пък има достатъчно проблеми у дома и отчаяни мечти за бъдещето, за да може да понася и мелодрамите на приятелката си. Така че Чери идва като глътка свеж въздух за всички в Съмърсет, освен може би за Хъни. И колкото и наистина подла да изглежда постъпката на Шей и Чери, то никой не може да вини на сто процента младите сърца и особено неконтролируемата сила на любовта.

Това, което наистина ми харесва в този тип романи и което тук Касиди е успяла да постигне с пълна сила, е умелото вникване в тийнейджърската психика, в реалността на проблемите им и в начина им за справяне с тях. Толкова истинска история и така добре предадени мисли и чувства на героинята – едно голямо Браво от мен! НО не мога да подмина все пак моментите в книгата, където главите свършваха наникъде, а финалът за мен беше просто излагация на фона на цялата история. Прекалено отворен финал, дори и за поредица, в която историята очевидно ще продължи да се развива и през останалите книги. И още едно но – но пък това подтиква читателя да отвори следващото заглавие и да получи отговорите на своите въпроси, така че това е един умерен минус според мен, който все пак ще отнеме една звезда от крайната оценка за жалост. И все пак „Влюбената Чери“ е едно добро начало на историята на „Момичетата от Шоколадовата кутийка“.

Маршмелоу Скай

Смело твърдя, че историята на Скай ме плени в пъти повече и то главно заради мистерията около Клара Травърс и нейната забранена любов. Иначе самата Скай е тринайсетгодишно девойче, което страда от синдрома на близнака в сянка – сестра й, Съмър, изглежда обира всички овации и симпатии, а Скай е вечно на втора линия, шантавата й половинка, момичето без мнение. Но това, което Скай не осъзнава е, че тя е момиче, гордо отстояващо принципите си и че причината да се отдалечава от близки и приятели е, че просто отказва да следва „стадото“ и да бъде като всички други. Скай има собствен път за вървене, мечти за изпълнение и визия за бъдещето, които нямат нищо общо с тези на близначката й и постепенно момичето осъзнава, че в това няма нищо лошо.

Честно казано, тук драмата имаше по-малки пропорции, може би заради все още колебаещата се на прага между детство и юношество Скай, но имаше други елементи, които внасяха щипка негативизъм в атмосферата – Хъни продължава с ексцесиите и невъзпитаното си поведение, а най-добрата приятелка на Скай, Мили, в стремежа си да порасне и да се държи на годините си, всъщност е смешна и доста „жалка“ по мое мнение. Съмър пък в един момент ни е представена като повърхностно момиче, незачитащо чуждите чувства и мнения, момиче, мислещо единствено за себе си. Което май ще се окаже истина…

Както споменах вече, интригата и мистерията около Клара Травърс бяха елементът в историята, който ме държа на нокти и под напрежение до самия край. Финалът пък беше повече от сладък с цялото запознанство с мистериозното момче Финч, което й се явява в сънищата, а накрая се оказва реален човек. Като цяло книгата е интересна и увлекателна, но за жалост не мисля, че би била толкова привлекателна, ако липсваше частта с историята на изгубената роднина. Смъквайки възрастовата граница на героините, Касиди доближава поредицата си повече до деца и юноши, така че може би аз не съм най-добрият критик в случая и все пак – 5 звезди заради автентичността и дълбочината на героините, както и заради историческия елемент. Пък и книжките са тънки и сладки като бонбонки и също толкова бързо се стопяват докато се четат, така че това си е един огромен плюс в моята книга.

Мечтата на Съмър

Тази история беше една идея по-тъмна и с по-тежка атмосфера от предходните според мен. Всичко се дължи на обсебеността на Съмър и болезненият й стремеж да постигне мечтата си, като по пътя не осъзнава колко много започва да губи от живота си. Отчуждения й баща несъзнателно й е насадил чувство за малоценност, което с годините само се засилва, достигайки животозастрашаващи размери към края на историята. Това, през което преминава Съмър в главата си, няма нищо общо с възраст, пол, раса или каквито и да било други човешки белези – това е състояние, в което може да изпадне всеки, изгубил светлината в живота си. Това е болест, която изкривява възприемането на околните и на самия себе си и прави живота грозен и безсмислен, ако не постигнеш тази заветна, отчаяна цел. Оставя те сам, отчуждявайки те от всички, които биха могли да ти окажат помощ, отнема ти надеждата, щастието и любовта, всичко, което би могло да те измъкне от дупката, в която сам се закопаваш, благодарение на мъничкото, злобно гласче в главата ти.

Така че, да – „Мечтата на Съмър“ се оказа доста по-сериозно четиво на фона на предните две заглавия от поредицата. Което никак не е лошо за една тийн история, точно обратното – праща едно послание към подрастващите, че животът не е само черен или бял, че мечтите могат да бъдат постигнати по повече от един начин и че всеки трябва да се приема такъв, какъвто е, без ограничения! Именно това ми допада в тази серия – авторката използва една и съща основа (момиче със собствени проблеми и тайни, което изпада в смъртоносна ситуация), но надграждането е различно, героините са многопластови, демоните, с които всяка от тях се бори – разнообразни. Всяка намира любовта към края на своята история, но тази любов е под различна форма. Освен това краят никога не е окончателен, а допринася за изграждането на понататъшната сюжетна линия. Така например Хъни все още не ми е любимка, но започвам да разбирам от къде извира омразата и ядът й към света и се надявам и тя да получи щастливия си край в своята книга.

Друга характерна черта за героините е трудността им да приемат промяната. Много често именно борбата им срещу новото стои на пътя им към щастието. Така беше със Скай, която ревнуваше от Съмър и се чувстваше като нейна сянка, така е и със Съмър, която пък завижда за безгрижния живот на близначката си и за новото й гадже, вътрешно обвинявайки я, че вече не са така близки като едно време. Но това, което и двете не осъзнават, докато не стане почти прекалено късно, е че спойката им е твърде здрава и независимо какво ги тормози, двете винаги ще се имат взаимно, както и цялото останало семейство.

„Момичетата от Шоколадовата кутийка“ са увлекателни, малки, сладко-горчиви тийн истории, с дълбок смисъл и поука, които не биха убегнали на мало и голямо. И все пак може би има някаква възрастова граница на толерантност, но дори така не бих бързала да ги зачеркна от списъка за четене. Би ми било интересно да видя какво бъдеще очаква останалите членове на семейството, както и какъв ще бъде финалния надпис на поредицата.

~ * ~

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.