„Пожелай си звездите“ и току-виж си получил цялата Вселена

Щастието е в малките неща и наистина изскача от възможно най-неочакваните места. Това изречение описва едновременно характера на книгата и самото ми преживяване с нея. Да си призная никак не очаквах да падна в плен на тази история и шантавата й главна героиня, но ето на – влюбих се от пръв поглед. Попи Блум е тайфун от противоречиви мисли и емоции, във всеки един момент умът й прескача от едната крайност на другата, но накрая винаги успява да намери златната среда. Или поне да се доближи максимално близко до идеята за такава.

„Пожелай си звездите“ е изключително позитивна и цветна книга, с лек и ненатрапчив характер, без тежки драми и истерии, и с толкова откровен и съвременен дух. Истински се забавлявах с мини мелодрамите на Попи, която можеше да гради въздушни кули в един момент, а в следващия сама да се закопава на два метра под земята. Героинята на Коулман е литературно въплъщение на всички нас, късно съзряващите или борещите се със стереотипите на обществото, които все още се лутаме и търсим себе си и призванието си в живота. Понякога може да си мислиш, че си разрешил гатанката на Вселената, но както се казва в една поговорка – „Ако искаш да разсмееш Бог, разкажи му плановете си.“. Да не забравяме и вечната максима, че човек се учи, докато е жив. Ето, Попи, толкова години учене на психология, а всичко, което трябва да знаеш, се състои в две изречения 😜

Доктор Блум ще научи по трудния начин, че независимо колко процента от себе си влагаш в работата, мечтите и бъдещето си, независимо колко отдаден и безкомпромисен си в преследването на поставените цели, има неща, които са извън контрола ни и именно те могат да ни спънат и съборят на земята. Важното е да запомним, че трябва да се изправим независимо от цената. Защото никога не знаеш кога една добра дума или дело биха затворили кръговрата на живота и биха ти отворили железни врати в най-безизходната улица. Макар Попи да мислеше доста наивно на моменти, нейните чистосърдечност и добродушност бяха решаващият фактор за развитието на съдбата й. И все пак годините в преследване на докторат наистина й се отплатиха, а и послужиха като силен мотиватор за нас, читателите на тази книга. Лично за мен поне съветите на Доктор Блум, както и уроците, които самата тя научаваше в движение, бяха като балсам за тревожния ми и неспокоен ум. За пореден път, хора, книгите ни учат, че не сме сами – как после да не обичаш това прекрасно творение на човешкия ум?!

„Пожелай си звездите“ ни учи да не се отказваме от желанията си, да се борим до край, да падаме и да се проваляме с гръм и трясък, а после да се изправим, да отърсим праха и да продължим смело напред. Към следващия провал. И към по-следващия. Докато постигнем търсения успех. Книгата на Коулман е очарователен разказ за силата на положителната настройка на ума, за чудесата, които могат да се постигнат с подкрепа вместо пренебрежение към чуждото нещастие. Много позитивна и вдъхновяваща история, пълна с полезни съвети и адекватни послания към съвременната младеж. Та не й се чудете още дълго, а превърнете „Пожелай си звездите“ в следващия подарък от вас за вас или от вас за някой близък приятел. Това е искреният ми съвет на тотален непрофесионалист в областта на каквото и да било 🤓

Хиляди благодарности към издателство Ибис за предоставената възможност! ❤

~ * ~

Реклами

One thought on “„Пожелай си звездите“ и току-виж си получил цялата Вселена

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.