„Момичето от влака“ – вашият личен ангел-преследвач

Ето как протече прочитът ми на тази книга:

  1. О, колко скучно и депресиращо – „ялова разведена алкохоличка“ се самосъжалавя във влака… докато продължава да се напива… и после пак се самосъжалява…
  2. Я, ама то било история с две сюжетни линии – това ми харесва, ще дам шанс на книгата още малко.
  3. Едната героиня изчезна, другата се събужда след мъртво пиянство и нещата не изглеждат добре – интригата ми допада!
  4. Изчезналата героиня се оказва мъртва, а пияната решава да се изявява като Шерлок Холмс – интригата се заплита.
  5. Какво, по дяволите, правиш, Рейчъл?! Спри да лъжеш! Спри да се бъркаш! – нещо не й е наред на тая жена, трябва да разбера какво…
  6. Какво? Става? Тук?! Всички ли са психясали, с мозъчни отклонения и със страшни скелети в килера? И, Рейчъл, вземи се в ръце най-накрая!!
  7. О! Боже! Мой!
  8. Край… КРАЙ?!!!

И така – с ръка на сърцето мога да кажа, че това е една удивителна и запленяваща книга. Разбира се, това не променя факта, че това е книга, пълна с психясали индивиди, кой от кой по-подбрани в своята ненормалност и умствени разстройства. Не се учудвайте, ако след прочита сте останали с широко отворени очи и лек страх в сърцето. Страх не от (вече любимата ми дума за тази книга) психясалите персонажи, а от осъзнаването на факта, че всеки нормален и тих човек, който изглежда безобиден, всъщност може да се окаже най-големият психопат на улицата. Нищо не е такова, каквото изглежда, в тази книга. Никой не е невинен и дори жертвите се оказват с черни сърца, скрити зад високи стени от околните. А лъжата е разменната монета в тази история, паричната единица, без която изглежда героите не могат да дишат дори. И когато истината излиза наяве, ги застига като цунами, като бушуваща буря, на която просто не може да се откаже достъп до брега.

Опустошаваща – това е друга добра дума за описание на тази книга. Ненормано интригуваща. Трилър, достоен да носи името си. А героите – както казах, уникален подбор на личности. Рейчъл е отчаяна, нещастна и безперспективна алкохоличка. Меган позволява на демоните от миналото да диктуват бъдещето й и да я превърнат в една разглезена, вечно търсеща тръпката жена. Ана е истерична параноичка, която вижда само това, което й е удобно да види. Скот е обсебващ маниак със засилено чувство на притежание, чиято параноя Меган съвсем охотно подхранва и екзалтира. Камал е … ами той си е мистерия, така и не го разбрах каква игра играе, имаше доста веществени доказателства, че не е добър човек, но така и не се разнищи загадката около него. И Том – той е наградата-играчка в сърцето на шоколадовото яйце, което ще ви се прище да не бяхте изяждали. Повече няма да издавам, книгата трябва да се прочете до последната страница, за да усетите пълната сила на енигмата, която представлява момичето от влака.

И не се притеснявайте – някой някъде там ви наблюдава през стъклото на влака, автобуса или колата. Наблюдава ви всеки ден и си мисли, че ви познава. Докато накрая стане точно така.

~ * ~

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.