Нека си изясним едно нещо още в началото – Тревър Ноа е любовта на живота ми! Влюбена съм в ума на този мъж. Е, и външно не е никак, ама никак за изхвърляне, но това, което кара сърцето ми да тупти със скоростта на светлината, са мислите и разсъжденията му над живота. Дълбокото му уважение към жените. Обективната оценка за престъпността, която няма цвят, религия и пол. И изобщо обективността му към живота като цяло. Ето защо просто трябваше да прочета тази книга, да науча историята на израстването му в Южна Африка по време и след режима апартейд. Да чуя и погледна истината и на „другата“ страна. Защото всички знаем, че по света има много страшни места. Но точно колко страшни и точно колко тъжни са обстоятелствата по тези места могат да ни разкрият единствено подобен род истории. Истории, които разсмиват, разплакват, шокират и умиляват едновременно. Истории като тази на Тревър и несломимата му майка – двама души, които използват хумора като най-доброто лекарство срещу света.
Да се родиш и да израснеш в страна от т.нар. Трети свят си е достатъчно трудно само по себе си. Да се родиш и да израснеш в страна от Третия свят, която се намира под режима на апартейд, прави съществуването ти доста трудно. Да се родиш и да израснеш в страна от Третия свят, която е под апартейд, и да си мулат (смесена раса, цветнокож – кое е политически най-коректното наименование, което може да се използва в случая?) си е направо чисто самоубийство. Самоубийство, което дори не можеш да си наложиш сам, защото не е като да можем да изберем какви да се родим, нали? За щастие, апартейдът в ЮАР пада само 6 години след раждането на Тревър, но спънките на новородената демокрация, на белезите от миналото, на бедността, расизмът – всичко това си остава много истинско и до ден-днешен. Ето какви препятствия трябва да прескача „героят“ на тази книга по пътя си напред. А че Тревър Ноа не само притежава потенциала, но и силата на духа да стигне далеч, далеч напред в живота, е повече от ясно. Ясно е за всеки, който е гледал поне едно негово шоу. А ако прочетете и тази книга, няма да остане и грам съмнение у вас.
Животът на Тревър много ми напомня на метода на възпитание на богатите бащи, когато искат да завещаят изградената си империя на потомството. Първо пращат децата си да работят на най-ниската позиция във фирмата, а след това бавно и мъчително да изкачат стълбичката нагоре като най-обикновен служител, та когато стигнат върха, да имат разбирането и уважението към всеки детайл от наследството си, не само парите. Та ето как аз виждам житейската история на Тревър – съдбата хвърля срещу него и майка му всевъзможни гадости, които биха отказали повечето от нас, които биха ни обезверили, но не и семейство Ноа. Може би се дължи на силното им чувство за хумор, може би са просто толкова добри и безкористни. Може би е комбинация от всичко изброено. Безспорно обаче резултатът е това високо ерудирано, възпитано и прекрасно момче, пардон – мъж, който със сигурност има ясна представа как трябва да функционира света и е поел в тази посока на развитие.
Истината е, че мога да анализирам книгата от днес та чак до сватбения ни ден. Ъъъ, искам да кажа до края на света. Кой говори за сватби? Не и аз, ясно! Тревър Ноа има талант не само да разсмива хората, има талант да си служи с думите и езиците все едно са пластилин в ръцете му. Дайте му 20тина, 30тина букви и вижте какви чудеса ще сътвори с тях. И докато се заливате от смях бавно, но славно, истината зад шегите му ще се просмуче във вас и ще осъзнаете колко несправедливости има по този свят и как решението на проблема е самият проблем – хората. Можем да бъдем толкова по-добри едни към други и към самите себе си. Дори никога да не прочетете тази история, то чуйте поне един скеч на автора – обещавам ви, че зависимостта ще възникне веднага 🙂
~ * ~
LadyBug's Page 